Лимфаденит се характеризира с възпалителен процес в тъканите на лимфен възел, който в преобладаващия брой случаи е вследствие на инфекциозно заболяване с бактериална или с вирусна природа.
Тъканите на лимфния възли са своеобразна преграда по пътя за разпространение на инфекцията.
Възпаление на лимфните възли - как се открива и лекува
Понякога обаче възпалението води до гноен процес, като принуждава защитите на имунитета да се трансформират в огнища на инфекции.
Лимфаденит еднакво често се среща при всички възрастови групи, но процесът рядко се регистрира на старта на възпалителен процес.
Причината е, че увеличението и болезнеността на лимфните възли невинаги кара хората да се обръщат към личния лекар.
Лимфаденитът при възрастни често е предизвикан от усложнения на остри вирусни инфекции на дихателния тракт.
Възпалението на лимфните възли може да се прояви при патологични процеси във венерологията.
До лимфаденит при жените води грубото неспазване на правила за лична хигиена при кърмене, при козметични манипулации подмишниците и слабинната зона.
В повечето случаи до възпаление на лимфни възли се стига, вследствие на разпространение чрез лимфната течност на неутрализирани или бактериални агенти от огнището на възпаление.
Най-често за такива огнища на инфекция служат стафилококови и стрептококови увреждания на кости, кожа, нокти и космени фоликули.
Разпространени видове лимфаденит
Разглеждат се няколко вида възпаление на лимфните възли. Лимфаденитът може да бъде както първичен, така и вторичен.
Първият възниква рядко при непосредствено проникване на инфекциозен агент в тъканта на лимфния възел чрез кожата и лигавицата.
В този случай възелът се превръща в огнище на инфекция, който изисква незабавно отваряне и отстраняване на бактериално въздействие.
Вторичен лимфаденит се регистрира при повечето хора и служи като основно проявление на инфекциозен процес в организма.
При този вид възпаление се увреждат най-близките до основното огнище на инфекция лимфни възли.
В зависимост от характера на протичане на възпалението се различават остър и хроничен лимфаденит.
Острият тип се характеризира с бързо и бурно протичане. Този тип възпаление развитието преминава през няколко стадия. Наблюдава се катарален, хиперпластичен и гноен.
При продължителен характер на възпалителния процес в лимфните възли се регистрира хроничен лимфаденит. За него са характерни незначителна болезненост в зоната на възпалените възли и слаба интоксикация със симптоми на треска.
В зависимост от локализацията на възпалителния процес се разглеждат шиен, подчелюстен, слабинен и други видове лимфаденит.
Симптоми на възпаление на лимфните възли
Симптомите на лимфаденит условно се делят на няколко групи. Към първата група са местните признаци на заболяването, към втората са проявления на интоксикация, а към последната – признаци на възпаление.
Възпалителната симптоматика може да е с локален характер и да се проявява с болезненост при ръчно изследване на лимфния възел.
Наблюдава се значително увеличаване на размерите на лимфните възли, промяна на цвета на кожата, поява на патологична възпалителна течност.
Към симптомите на лимфаденит могат да се причислят и проявления на обща интоксикационна реакция, която се характеризира с треска, неприятни болезнени усещания в мускулите и ставите.
Тези признаци по-често се регистрират в напреднали стадии на процеса при начало на гнойно увреждане на тъканите на лимфните възли.
Към специфичните признаци на лимфаденит се присъединяват и симптоми на основно инфекциозно заболяване.
При преминаване на процеса през хиперпластична фаза на възпаление протича инфилтрация на кухината на възела с патологична възпалителна течност и гной.
Това може да доведе до образуване на опасни кухини с по-нататъшното им разкъсване и заразяване на целия организъм.
Този процеси изискват незабавна лекарска намеса, тъй като впоследствие е възможно да се развие сепсис.
Методи на лечение и профилактика на лимфаденит
Лечението на лимфаденит изисква провеждане на пълни диагностични мероприятия за установяване на точния причиняващ фактор за възпалителния процес.
Пряко зависи от понижаване на интензивността на проявленията на основното заболяване.
Един от методите за справяне с възпалението е назначаване на антибиотична терапия. Следва да се провежда след пълна диагностика и с отчитане на основното заболяване.
