Бракът – това е дълъг разговор, прекъсван от спорове, казва някога писателят Робърт Стивънсън.
Тази метафора описва отношенията, с които рано или късно се сблъсква всяка двойка.
Възможно ли е да се избегнат трудните периоди?
И какво да направим, когато те настъпват?
Лоша новина: кризисните периоди не могат да се избегнат, добрата е, че и не трябва.
Преживявайки трудности двойката минава на ново ниво на отношения и открива нови начини да бъде щастлива заедно.
Криза на първата година
Първата година съвместен живот – това е много важно време.
Период, когато партньорите се опознават един друг не в атмосфера на романтични срещи, а в рутинната обстановка на делниците.
Именно тогава протича адаптацията към навиците един на друг.
Именно през първата година се разпределят ролите и правилата в двойката.
Ще има ли общ бюджет или разделен? Кой ще готви?
Всеки ще чисти след себе или веднъж в седмицата ще има генерално почистване?
През лятото всеки при мама или на море заедно?
По тези и много други въпроси двамата е най-добре да се разберат през първата година.
„Измил си си зъбите – затвори пастата за зъби“
В първите месеци семеен живот романтиката все още заема основно място в отношенията, но играе нееднозначна роля.
В нейно име партньорите често си затварят очите за неприемливите битови навици, страхувайки се да не обидят любимия.
Основните препоръки през първата година съвместен живот са откровеното общуване с партньора.
Мъжът няма да затваря пастата за зъби, а жената се прави, че не го забелязва.
Но да си затваряш очите, това означава да се примиряваш.
И раздразнението, неутрализирано от романтиката в първата година семеен живот, ще се натрупва и непременно ще излезе наяве при първия кризисен период.
Затова и основна препоръка в първата година съвместен живот е откровеното общуване с партньора.
Говорете не само за това какво ви радва.
Не се срамувайте да отбелязвате това, което не ви устройва или дразни – дори и да става въпрос за дреболии.
Ако натрупвате негативни емоции много време и изведнъж решите да му кажете всичко, той може и да не ви разбере.
Толкова време не сте имали никакви претенции, всичко ви е устройвало, а в един момент всичко е престанало?
Криза при раждането на първото дете
Раждането на дете – това е не само голямо щастие, но и изпитание за отношенията.
Особено когато става въпрос за първородното дете.
Сега съпрузите трябва да усвояват нови за тях родителски роли.
Бебето внася принципни изменения в живота на семейството.
Променя се дневния режим, възможностите за прекарване на свободното време, остава по-малко време за взаимна близост.
Кризата се преживява по-тежко, ако двойката не е успяла да поживее съвместно до раждането на детето.
Разбиране и взаимопомощ трябва да се в основата на отношенията.
Кризата на 7-9 години, или преход от близост към дистанция
Битът е уреден, децата в семейството вече са пораснали.
На пръв поглед настъпва стабилно време.
От една страна, стабилност като липса на стрес позитивно влияе на връзката.
Но от друга, времето, изживяно от партньорите, сякаш ги отпуска.
Усещането, че знаеш и кътните зъби на съпруга притъпява желанието да обръщаш такова внимание, както в началото на отношенията.
Ако този период се проточи, а съпрузите не се стараят да освежат връзката, постепенно дистанцията между тях се увеличава.
