Серумната болест, като се използва и названието „серумна алергия“, се отнася към групата на алергични заболявания. Нейното развитие е в резултат на свръхчувствителност на организма към попадналите в него белтъци с чужд произход.

Най-често реакция възниква при въвеждане на хетероложни протеини, тоест от други биологични видове /животни/ и по-рядко на хомоложни /човешки/.

Обикновено в организма серум се въвежда с профилактична или терапевтична цел при различни инфекциозни заболявания.

И доколкото всеки серум съдържа в своя състав чужди белтъци, при неговото прилагане могат да възникне реакция на организма във вид на серумна болест.

Проявления от този тип могат да се получат в резултат на въвеждане на серуми срещу тетанус, морбили и при поставянето на други инжекции, съдържащи серуми.

Днес, тъй като вече всички лекарствени препарати се произвеждат с все усъвършенствани технологии и затова са с по-висока степен на чистота, на практика медикаментите вече не предизвикват серумна алергия.

Поради това с всяка изминала година броят на получилите този тип алергична реакция става все по-малък и по-малък.

Също така за понижаване на риска от възникване на това заболяване лекарите се стараят, доколкото е възможно, да прилагат алтернативни препарати, които притежават най-ниска степен на реактогенна активност.

Какви са симптомите?

Степента на интензивност на симптомите и проявленията на серумната алергия при повечето хора варира – от най-незначителна и едва доловима до анафилактичен шок, при който ако човек не потърси медицинска помощ своевременно е възможен и фатален изход.

В първите етапи от своето развитие серумната болест се проявява със зачервяване и поява на обрив по и около кожните повърхности, където е бил въведен серума.

Вече при прогресия на алергичната реакция симптомите се превръщат в цели комбинации от системни признаци.

Зачервяването и обривът се съпровождат от характерен силно изразен и постоянен сърбеж. Обривът с течение на времето може да придобие различни форми, които са сходни с тези при морбили и скарлатина.

Понякога обривът при серумното заболяване може да се приеме за реакция на имунната система, предизвикана от контакт с токсични алергени като при контактен дерматит.

В леките си форми серумната алергия може да се прояви с локално повишаване на температурата, а в по-тежките с покачването на температурата на цялото тяло.

Засегнатите стави при това заболяване отичат и се подуват, в тези области може да се появи болка с различна интензивност, в зависимост от фазата на серумната алергия.

Увеличаването на лимфните възли е също характерно за серумната болест, но този процес протича почти незабелязано, тъй като уголемените лимфни възли не са болезнени.

Серумната болест е възможно да предизвика сърдечна и дихателна недостатъчност. В такива случаи се появява кашлица, задух, посиняват кожата и лигавиците, засегнатите повръщат и имат диария.

Заболяването може да засегне и черния дроб, което се проявява чрез пожълтяване на кожата и влошено храносмилане.

Лечение на серумна болест

При установена точна диагноза се назначават лекарствени препарати с антихистаминово въздействие върху организма. При по-остро и усложнено протичане на заболяването в курсът на лечение се включват адреналинови препарати и кортикостероиди.

Когато се засегне сърдечно-съдовата система и дихателните пътища се прилага терапия с кислород и се извършва изкуствена вентилация на белите дробове на пациента.

При остри пристъпи на заболяването се провеждат реанимационни мероприятия.