Серумната болест, като се използва и названието „серумна алергия“, се отнася към групата на алергични заболявания. Нейното развитие е в резултат на свръхчувствителност на организма към попадналите в него белтъци с чужд произход.
Най-често реакция възниква при въвеждане на хетероложни протеини, тоест от други биологични видове /животни/ и по-рядко на хомоложни /човешки/.
Обикновено в организма серум се въвежда с профилактична или терапевтична цел при различни инфекциозни заболявания.
И доколкото всеки серум съдържа в своя състав чужди белтъци, при неговото прилагане могат да възникне реакция на организма във вид на серумна болест.
Проявления от този тип могат да се получат в резултат на въвеждане на серуми срещу тетанус, морбили и при поставянето на други инжекции, съдържащи серуми.
Днес, тъй като вече всички лекарствени препарати се произвеждат с все усъвършенствани технологии и затова са с по-висока степен на чистота, на практика медикаментите вече не предизвикват серумна алергия.
Поради това с всяка изминала година броят на получилите този тип алергична реакция става все по-малък и по-малък.
Също така за понижаване на риска от възникване на това заболяване лекарите се стараят, доколкото е възможно, да прилагат алтернативни препарати, които притежават най-ниска степен на реактогенна активност.
Какви са симптомите?
Степента на интензивност на симптомите и проявленията на серумната алергия при повечето хора варира – от най-незначителна и едва доловима до анафилактичен шок, при който ако човек не потърси медицинска помощ своевременно е възможен и фатален изход.
В първите етапи от своето развитие серумната болест се проявява със зачервяване и поява на обрив по и около кожните повърхности, където е бил въведен серума.
Вече при прогресия на алергичната реакция симптомите се превръщат в цели комбинации от системни признаци.
Зачервяването и обривът се съпровождат от характерен силно изразен и постоянен сърбеж. Обривът с течение на времето може да придобие различни форми, които са сходни с тези при морбили и скарлатина.
Понякога обривът при серумното заболяване може да се приеме за реакция на имунната система, предизвикана от контакт с токсични алергени като при контактен дерматит.
В леките си форми серумната алергия може да се прояви с локално повишаване на температурата, а в по-тежките с покачването на температурата на цялото тяло.
Засегнатите стави при това заболяване отичат и се подуват, в тези области може да се появи болка с различна интензивност, в зависимост от фазата на серумната алергия.
Увеличаването на лимфните възли е също характерно за серумната болест, но този процес протича почти незабелязано, тъй като уголемените лимфни възли не са болезнени.
Серумната болест е възможно да предизвика сърдечна и дихателна недостатъчност. В такива случаи се появява кашлица, задух, посиняват кожата и лигавиците, засегнатите повръщат и имат диария.
Заболяването може да засегне и черния дроб, което се проявява чрез пожълтяване на кожата и влошено храносмилане.
Лечение на серумна болест
При установена точна диагноза се назначават лекарствени препарати с антихистаминово въздействие върху организма. При по-остро и усложнено протичане на заболяването в курсът на лечение се включват адреналинови препарати и кортикостероиди.
Когато се засегне сърдечно-съдовата система и дихателните пътища се прилага терапия с кислород и се извършва изкуствена вентилация на белите дробове на пациента.
При остри пристъпи на заболяването се провеждат реанимационни мероприятия.
