Когато ходим обикновено не свиваме ръце, но при бягане предмишниците на повечето от нас автоматично се свиват на 90 градуса. Каква е причината за това явление?
Възможно е да се включва някаква програма, заложена на ниво инстинкт?
Инстинкт ли ни кара да свиваме ръцете при бягане
Този въпрос си задават учени от Харвардския университет. И за да си отговорят канят 8 студенти с различно ниво на подготовка – от маратонци до без никакъв опит.
Всички те по молба на учените ходели и бягали с различно разположение на ръцете.
Общото наблюдение на участниците е, че бягането със спуснати ръце е крайно неудобно и просто странно.
След 2 седмици доброволците повтарят експериментите с ходенето и с бягането, което позволило на изследователите да измерят потреблението на кислород по време на движение и да изчислят енергийното потребление на участниците с ръцете в различни положения.
Резултатите показват, че задържането на ръцете свити при ходене увеличава потреблението на енергия с 11%, това е излишък енергиен разход.
Този факт обяснява защо ходим със спуснати ръце. Но при бягане ситуацията е съвсем различна – разликата между разхода на енергия между отпуснати и свити ръце е пренебрежимо малка.
Защо обикновено избираме да свием ръцете в лактите, а да не са леко отпуснати?
Учените разбират за момента на инерцията, но твърдят, че за да се установи някакъв всеобщо човешки способ за движение, трябва да съществува преди всичко енергийна полза.
Загадката от категорията на неразгаданите
Такава до сега не е открита. И загадката си остава в категорията на неразгаданите.
Може би други изследователи ще имат повече късмет и ще успеят да установят истински смисъл на свиването на ръцете в лактите при бягане.
Засега се смята, че това не е нищо повече от всеобщоприета практика от детството, към която сме свикнали от детството.
Така сме гледали, че бягат по-големите и родителите ни, и съответно сме възприели този начин – със свити ръце.
Съществува вероятност тялото да се опитва да се предпази по този начин или е с цел удобство, за да се балансира по-добре с раменете, което при отпуснати ръце е по-трудно.
