Понятието за идеални пропорции на фигурата и на тялото винаги е било доста относително.От зората на човечеството е имало определени стандарти за красота, към които са се стремили мъже и жени.
За тази цел са използвали дрехи, физически упражнения или хранене в опит да променят своя външен вид.Но има определена категория хора, които не харесват собственото си тяло, дори и да отговаря на съвременните стандарти – стегнато, релефно и стройно.
Постоянно се гледат в огледалото, те си намират недостатъци на кожата, в ръста, външният вид на косата, ноктите.
Не ги устройва наличието на „наднормено тегло”, когато всъщност е нормално.
Често това е признак на сериозно разстройство, при което е необходима консултация с лекар.
Синдромът на Квазимодо може да се лекува с лекарства или сеанси психотерапия.
Постоянна загриженост за собственото тяло
Някои хора, предимно в млада възраст, постоянно се безпокоят за своята външност, критично оценяват всички недостатъци и гънки.
Постоянно намират недостатъци в своето тяло и не са доволни от това, което виждат в огледалото.
Теглото може да е напълно нормално, а пропорциите отговарят на стандартите на красотата.
Процедурите по грижа за кожата, редовните посещения на козметик, тренировките във фитнеса не спомагат за справяне с проблема.
Собственото тяло все още изглежда „дебело”, безформено и далеч от идеалното.
Пристрастяването към външния вид и „безформеното” тяло може да изглежда незначителен проблем.
Подобно вманиачаване по собствения външен вид може да дестабилизира ежедневието на човек.
Стига се до множество сериозни отклонения, свързани с емоциите и поведението.
Проблемът става по-сериозен, отколкото обикновено недоволство от това, което човек вижда в огледалото.
Един от вариантите на проблема с възприемането на собственото тяло е сериозно психическо разстройство, известно като дисформично разстройство.
В някои източници се среща и второ название – синдром на Квазимодо.
„Наднормено тегло” и неидеалната външност
Телесното дисформично разстройство /ТДР/ е доста сериозно психическо заболяване, макар и много хора да си мислят, че това е нищо повече от каприз и самовлюбване.
Ако човек страда от това, постоянно ще се тревожи за своите физически недостатъци, въображаеми и реални.
Постоянно се смята за пълен, собствените му крака не му харесват, ръце, кожата на лицето и на тялото.
Много хора с ТДР са постоянни клиенти на козметици, пластични хирурзи.
Но въпреки всички усилия, те все пак упорито виждат наднорменото тегло, провисналата кожа и ужасното си уродството в огледалото, дори и да имат съвършени пропорции.
Всякакви интервенции – операции, козметични процедури или тренировки, не осигуряват удовлетворение от резултата.
Тежки проблеми – кога е необходим лекар?
С прогресирането на разстройството човек се решава на козметични операции, за да коригира своята външност, дори и когато лекарите го уверяват, че проблем няма.
Започва да избягва общуване с близките, затваря се в себе си, постоянно изучава клиниката и новите методи на козметиката.
Страдащите от синдрома са преследвани от усещане за безпокойство, че околните веднага забелязват недостатъците на тяхната външността и се съсредоточават върху тях.
В крайни случаи на синдрома може да се стигне до опити за самоубийство.
Жертвата не е способна да понесе стреса и травмата от постоянното недоволство от себе си и преследващото я усещане за собствена уродливост.
Лекува се всеки конкретен случай на ТДР в зависимост от това колко сериозни са психическите разстройства, реакциите на болния и чувствителността към терапия и лекарства.
Във всеки случай е необходима консултация с лекар, невролог, а в по-сериозни случаи – психиатър.
Помагат ли лекарствата
Един от най-използваните методи за лечение на разстройството е използване на антидепресанти.
Определени лекарства, сред които инхибитори на обратно захващане на серотонина – СИОЗС, могат да помогнат за намаляване на обсесивните и компулсивни разстройства на поведение.
Тези лекарства не са подходящи за всички хора с ТДР. При разработване на стратегия за терапия лекарят е в тясно сътрудничество както с жертвата на синдрома, така и с нейните близки.
Необходима е продължителна работа, за да може да се възстанови нормалното психическо състояние.
Това може да включва стъпки като сваляне на огледала и забрани за тяхното използване. Ограничава се достъпа до козметика за определен период от време.
