Невинаги раждането протича благополучно, особено ако се развива следродилно кръвотечение.
То е опасно само по себе си, но дори и да бъде спряно, а кръвозагубата е била значителна, е възможно сериозно усложнение – синдром на Шийхан.
Подобна ситуация възниква, вследствие на остра некроза – исхемичен инфаркт на хипофизата, свързан с рязко настъпваща хипотония.
Поради изразения дефицит на хормони страда целият организъм.
Възниква рязко отслабване, разстройва се функцията на периферните ендокринни органи – щитовидна жлеза, надбъбречни жлези.
Ролята на хипофизата в синтеза на хормони
Синдром на Шийхан, който най-често възниква при раждане или веднага след него, е свързан с увреждане на хипофизата.
Това е централна жлеза на ендокринната система, разположена в областта на турското седло в главния мозък.
Тясно взаимодейства с хипоталамуса, под неин контрол се отделят хормони, с кръвообращението се разнасят по тялото и активизират или забавят функцията на периферните ендокринни жлези.
Под контрол на хипофизата се намират надбъбречните жлези и щитовидната жлеза, яйчниците и част от другите тъкани и органи.
Хипофизарните хормони контролират функцията на жлезите, стимулират ги да произвеждат собствени съединения, регулиращи процесите на растеж, функциите на размножаване, обмяна на веществата.
Ако хормоните на хипофизата не са достатъчни, периферните жлези не могат да функционират в предишния си режим.
Ролята на кръвотеченията в генезата на синдрома
Хипофизата е специфичен орган, за пълноценното функциониране на който е необходимо активно кръвоснабдяване.
Чувствителен е към хипоксия, дори краткотрайна.
Ако при раждането възникнат усложнения със загуба на повече от 1000 мл кръв.
Хипофизата страда от недостиг на кръвоснабдяване, което води до исхемия.
Ако е продължителна, се развива исхемичен инфаркт и некроза на клетките, които синтезират хормони.
Кръвотечение е възможно при цезарово сечение и след естествено раждане.
А също и в различни срокове на бременността при спонтанен аборт, отлепване на плацентата.
Тези състояния увеличават риска от развитие на синдрома.
Ако обемът на циркулиращата кръв и хипоксията на тъканите не се компенсира с преливане на плазма, ерицитроцитарна маса, хипофизата се уврежда от исхемията.
Синдром на Шийхан при раждане
За първи път състоянието е описани през 1937 г, когато е установена ясна връзка между акушерско кръвотечение, хипоксия на тъканите на хипофизата и гибел на клетките.
Макар и за клетките на хипофизата да са опасни всякакви кръвотечения, не само акушерски, синдромът на Шийхан е усложнение на раждането. Това е свързано с някои нюанси.
В период на бременност размерите на хипофизата са по-големи, отколкото обикновено, а това е свързано с регулация на хормоналния метаболизъм на бъдещата майка. Затова жлезата има нужда от повече кръв, и чувствителността ѝ към кръвозагуба е по-голяма.
Ако раждането се усложни от кръвозагуба, това състояние може да стане фатално за органа.
Неговите потребности са високи, а тялото не може да ги осигури.
Затова при обикновена травма хипофизата може и да не пострада от загуба на 1000-1500 мл кръв, то при раждане може и да настъпи некроза.
Проявления на патологията – отслабване, ендокринни разстройства
Симптомите на синдрома на Шийхан са многобройни и разнообразни, а това е свързано с факта, че хипофизата контролира много органи и тъкани. Синтезира цяла съвкупност от хормони, жизнено необходими за тялото.
До голяма степен симптомите зависят от обема на уврежданията.
Ако загине от 60 до 65% от жлезата, дефицитът ще бъде осезаем, но частичен.
Гибелта на повече от 90% от клетките води до изразено отслабване и тежки съчетани проявления.
