Днес когато потърсим лекарска помощ по повод рана или травма с нарушение на целостта на тъканите, освен неотложните мероприятия задължително се провежда профилактика на тетанус.
Показна е за хора, които нямат ваксина срещу опасната инфекция или е правена много отдавна.
Въвежда се анатоксин, имуноглобулин или серум против тетанус.
Как се осъществява спешната профилактика, кога се показни анатоксин, серум или поставяне на имуноглобулин?
Всички рани ли са опасни?
Ако раната е малка, обикновена драскотина, навреме и правилно обработена и незамърсена с пръст, няма риск от тетанус.
Съвсем друг е въпросът, когато раната е от ръждиви, тъпи или замърсени с пръст предмети, тя е обширна, или е ухапване от животно.
Възбудителите на това заболяване са широко представени във външна среда, те живеят активно в безкислородни условия, и могат да проникнат в раната с частици прах, земя и мръсна вода.
При липса на имунитет срещу тетанус подобни увреждания могат да станат източник на инфекция.
Затова спешна профилактика се провежда в случай че:
• Раната е замърсена с пръст;
• Има разкъсани, нежизнеспособни тъкани;
• Пациентът е потърсил помощ 6-12 часа от момента на получаване на травмата;
При решаване на въпроса за въвеждане на препарати против тетанус е необходимо снемане на анамнеза, наличие на ваксини – комбинирана против тетанус, коклюш и дифтерия и реваксинация срещу тетанус и дифтерия на всеки 10 години – за възрастни.
Ако има ваксини
Достатъчната имунна защита против инфекцията имат деца, на които са поставени 4 ваксини в първите години от живота – 3 на първата година и 4-тата на 1.5 години.
След това имунитетът се поддържа с реваксинация на възраст 6-7 години – преди училище, а след това след 10 – на 16-17 години.
В този случай обработката на раната не изисква допълнителни мероприятия по спешна профилактика на тетанус.
Имунитетът след ваксинация е достатъчно силен.
Съвсем друг е въпросът, ако това са възрастни, които след училище никога не са ходили да си бият ваксина срещу тетанус и дифтерия.
За пълноценна профилактика на тетанус възрастните трябва да си правят ваксини на всеки 10 години – на 26-27, след това на 36-37 и т.н.
Ако това са отделни групи пациенти, за които наличието на ваксини е необходимо за допускане до работа или особена необходимост, тогава въпросът за спешна профилактика не се поставя.
За останалите хора, които нямат надеждна защита срещу инфекцията, е необходим специален подход.
Имунитет към тетанус – контрол на силата
Ако няма данни за ваксинация на възрастен – не помни дали са му били или няма запис в картона, имунитетът към тетанус може да се оцени към момента на нараняването.
Определя се нивото на специфичния анатоксин в кръвната плазма с бърз анализ.
Резултатът бързо се изготвя, за изследванията са достатъчни по-малко от 1 мл кръв – от самата рана, от пръста при други изследвания, от вената.
Рискът от развитие на тетанус е висок при обем на анатоксина по-малко от 1 МЕ/мл.
Ако изследването е невъзможно и няма данни как е проведена ваксинацията, се смята, че пациентът не е ваксиниран.
Изложен е на риск от развитие на тетанус, и е необходим пълен обем профилактични мероприятия.
Сред показанията за спешна профилактика на тетанус са травми с нарушаване целостта на тъканите, инфектиране на раните, измръзвания и изгаряния над 2-ра степен.
