Наскоро изследователи от Медицинския колеж Байлър в щата Тексас изследвали каква е ролята на хранителни режим на майката върху социалното поведение на гризачи.
Техните заключения без съмнение ще станат причина за провеждането на редица изследвания в областта на използването на пробиотици в редица неврологични заболявания.
Всяко проучване за ролята на микробиома показва колко по-широка е сферата му на влияние всъщност.
Броят на чревните бактерии наброява този на клетките на тялото. Само този факт е достатъчен, за да бъдат пробиотиците обект на редица изследвания.
Средностатистическият възрастен човек има около 1 килограм бактерии. Досега беше изяснявана огромната роля на тези микроорганизми в храносмилането, но вече се разбира, че пробиотиците влияят на много повече органи и системи, отколкото се смяташе досега.
Чревните микроби произвеждат невроактивни съединения и вече е напълно ясно, че променят значително когнитивната функция и поведенческите модели.
Така наречената чревно-мозъчна ос също играя важна роля в ранното развитие и съзряване на имунната и ендокринната система.
Пробиотици и аутизм
Изследователите от колежа Байлър доказаха, че чрез добавяне на един единствен специфичен пробиотик в червата на мишки, които показват признаци на аутизъм, се постигало обръщане на симптомите на състоянието.
Предходни изследвания с цел модифициране на аутистично поведение се фокусират върху промяна на електрическата стимулация на мозъка. Но сега се използва нов подход.
Вдъхновението за провеждане на изследвания идва от проучвания при хора, от които се установява, че майчиното затлъстяване по време на бременност е рисков фактор за бъдещото поколение, като се увеличава вероятността от развитие на проблеми с нервната система, сред които и разстройства от аутистичния спектър.
Освен това при хората с такива разстройства по-често се откриват стомашно-чревни проблеми.
Учените провели следния експеримент – хранели 60 женски мишки по начин, съответстващ на храненето в заведенията за бързо хранене по няколко пъти дневно.
Родилите се малки прекарали 3 седмици при майките си, преди да бъдат отбити и да преминат към нормален хранителен режим.
Един месец по-късно, били забелязани отклонения в поведението на отбитите мишки, характерни за разстройствата от аутистичния спектър, изразяващи се в прекарване на по-малко време с другите мишки и не си взаимодействали с тях.
Промяната на микробиома, изменя и поведението
След това учените изследвали микробиома на мишките майки, които били на хранителен режим, с който се приемали храни с високо съдържание на мазнини и го сравнили с този на мишките малки с нормална диета. И установили, че и двете групи мишки имат различна популация на чревната микрофлора.
Данните от секвенирането били толкова последователни, че по микробиома можело да се предскаже дали поведението на мишката ще бъде нарушено.
Следващата стъпка е да се определи дали тези промени в чревните бактерии са причинен фактор за промените в социалното поведение.
Тъй като мишките се хранят с изпражненията на други мишки, учените настанили животните заедно, така че микробиомът да се разпредели между тях.
Когато 3-седмични мишки с разстройства от аутистичния спектър били заедно с мишките-майки с нормален хранителен режим, в рамките на 4 седмици микробиома на най-малките се възстановил до нормалното, и това се случило с тяхното поведение.
След като екипът учени установил тази солидна връзка между поведението и бактериите в червата, решили да установят кои микроби са отговорни за това, станало ясно, че са Lactobacillus reuteri.
