Спина бифида е една от често срещаните аномалии на централната нервна система на плода.
Развива се в първия триместър на вътреутробния живот и може да предизвика редица тежки патологии.
Ежегодно с тази диагноза в България се появяват на бял свят стотици деца, най-често с тежката форма – миеломенингоцеле.
Спина бифида обаче е потенциално излечима и нейната клинична значимост е голяма.
Причини за спина бифида
Причините за заболяването не са точно установени. Честотата варира от 1 до 2 на 1000 новородени.
Честотата на повторните раждания с този порок от 6 до 8% е признак за генетичен фактор на заболяването.
По-голяма е вероятността на тази неврологична патология на плода при майките, родили след 30 години.
Други фактори са рубеола, грип при бременност, тератогенни вещества, които са предразполагащи.
Сред основните рискови фактори на тази патология при децата са дефицит на фолиева киселина, хипергликемия, анемия и прием на антиконвулсивни препарати по време на бременността.
Симптоми
При повечето деца с миеломенингоцеле има неврологични симптоми, най-често моторна слабост в долните крайници, разстройства на сетивните органи.
Когато увреждането е разположено над сегмента L3 възниква пълна парализа на долните крайници и пациентът остава трайно неподвижен.
Ако увреждането е под сегмента L4 параплегия отсъства, но има симптоми на уринарна инконтиненция в различна степен.
Нивото на двигателните разстройства се определя от наличието на произволни движения в бедрата, коленете, стъпалата.
Разстройствата на сетивните органи се проверяват в междинната зона към нормална чувствителност.
Възможни симптоми при тежка форма на спина бифида са:
• Парализа на краката;
• Нарушена функция на пикочния мехур;
• Нарушена чревна функция;
• Хидроцефалия;
В 75% от случаите на миеломенингоцеле.
Налага спешна оперативна интервенция за възстановяване на отока на ликворна течност от главния мозък.
• Аномалия на Арнолд-Киари
Изместване на мозъка в горния шиен прешлен, което предизвиква нарушения при говорене, преглъщане, във функциите на краката и ръцете.
Лечение на спина бифида
Ако няма противопоказания, при хернии на гръбначния стълб се назначават оперативни интервенции.
Операцията се състои в отделяне на херниалния сак от околните тъкани, след което се разтваря и се прави преглед на съдържимото.
При наличие на коренчета от гръбначен мозък в кухината на херния сак, те внимателно се отделят и потапят в гръбначния канал.
Сакът се изрязва и остатъците от него се зашиват над гръбначния мозък.
Операцията премахва херниалното издуване на гръбнака, но неврологичните нарушения не се повлияват добре.
Усложнения на спина бифида
Много често заболяването остава незабелязано и протича без симптоми и рискове за здравето.
Но понякога патологията се отразява както на физическото така и на психическото състояние на пациента.
До колко изразено ще бъде заболяването зависи от много фактори, например: размера и разположението на дефекта на невралната тръба, степента на засягане на кожата и на типа на гръбначномозъчните нерви.
Усложненията на спина бифида са:
• Физически и неврологични усложнения
В зависимост от типа, тежестта на патологията и своевременността на медицинската интервенция е възможна появата на проблеми с червата и пикочните пътища, пълна или частична парализа на краката, проблеми със зрението, изкривяване на стойката и пр.
• Хидроцефалия
Това натрупване на течност в главния мозък може да доведе до летален изход. С цел избягване на това неблагоприятно последствие се извършва шунтиране на мозъка в стомаха.
