Ставен панарициум – това е доста опасно заболяване, при което се развива гнойно възпаление в интерфалангеалната или метакарпалогалангелната става.
Този патологичен процес рядко е с първична природа и най-често е в резултат на недостатъчно добре лекувани други форми на панарициум.
Тази патология се съпровожда със силно изразени местни проявления, които се допълват с общ интоксикационен синдром.
Опасността от това състояние се заключава в това, че гнойната възпалителна реакция има тенденция към разпространение към околните тъкани.
При неблагоприятно стечение на обстоятелствата може да стане причина за пандиктилит.
Последният се съпровожда със значителен риск от развитие на флегмон, а впоследствие и на сепсис.
Рискови фактори, причини за развитие
Не се установява връзка между заболеваемостта и възрастта. Това означава, че ставен панарициум може да се развие и при деца.
Освен с разпространение на възпалителна реакция това заболяване може да се усложни от устойчиво ограничаване на двигателната активност в ставата.
Водеща роля в развитието на това възпаление се пада на инфекциозната флора.
Най-често като възбудители са стафилококи. Значително по-рядко патологичният процес е асоцииран със стрептококи, ешерихия коли, ентерококи и други бактерии.
Понякога възпалителната реакция е обусловена от съвместно въздействие на едновременно няколко микроорганизма.
В зависимост от механизма на заразяване на ставния панарициум се дели на 3 основни причини: първична, вторична и метастатична.
Първичната форма възниква в случай, ако инфекциозната флора е била разпространена в областта на ставата в резултат на нарушаване на целостта на меките тъкани.
Най-често роля играе травма, локализиращи се на тилната страна на пръста
Вторичната форма предполага преход на възпалителна на ставата от някаква друга област на пръста.
В повечето случаи първично възниква костен панарициум, а само ставен.
Също възпалението може да се разпространява към ставите при сухожилен и подкожен панарициум.
По-рядко се среща метастатичната форма, в литературата са описани само няколко случаи.
Характеризира се с инфекциозна флора от отдалечени огнища с кръвообращението.
Голямо значение в развитието на това заболяване се пада на понижени нива на имунна защита.
Към други предразполагащи фактори са трофични и микроциркулаторни нарушения в областта на пръстите, продължително въздействие на високи температури, проблеми от страна на обмяната на веществата и ендокринната система.
Симптомите, сигнализиращи за ставен панарициум
Основен симптом при това заболяване е изразена болка.
Болковият синдром е доста силно изразен, става още по-силен при пускане на ръката надолу.
Поради присъстващата болка пациентът не може да извърши каквито и да е движения. Болезнеността също се определя при палпация.
В хода на прегледа се установява отоци на засегнатата област и хиперемия. Големият пръст е уголемен и леко свит. Опитите за изправяне се съпровожда с остра болка.
Задължително присъстват симптоми, сигнализиращи за обща интоксикация на организма.
Представени са от повишена телесна температура, която стига до фебрилни стойности, главоболие, изразена слабост и т.н.
Диагностика и лечение на заболяване
За поставянето на диагноза е необходимо провеждане на преглед на засегнатата област в съвкупност с допълнителни изследвания.
Водеща роля от инструменталните изследвания се пада на рентгенография.
Също е показна пълна кръвна картина, в която присъстват признаци на възпалителен процес.
При това възпаление може да се провежда както консервативно, така и хирургично лечение.
Прави се пункция на засегнатата става, в кухината се въвежда антибиотици.
