Отношенията между мъжа и жената изглеждат абсурдни и неподдаващи се на логиката, когато жената не се съпротивлява на насилието, на моралното и физическо издевателство на нейния мъж.
И не само не се опитва да се спаси от агресивното поведение на съпруга си, но и защитава своя мъчител пред околните. Това парадоксално поведение на жертва психолозите свързват със стокхолмския синдром.
Какво кара жените да изпитват дълбоки чувства към деспотите и към тираните? Какво е особеността на този феномен и как се проектира в семейните отношения?
Стокхолмски синдром – история на поява на феномена
За първи път този термин бил използван през 1973-та година за обозначаване на анормалното поведение на 4-ма заложници. Терористите дълго време държали в плен в швейцарска банка 3 девойки и 1 юноша.
Бандитите ги заплашвали с мъчителна саморазправа, ако правителството не им предостави определена сума пари като откуп и не освободи техен приятел от затвора.
След 5 дни полицаите разработили план и нахлули в сградата на банката, за да обезоръжат терористите. Но жертвите започнали внезапно да защитават атентаторите и да твърдят, че нищо лошо не са им направили.
Няколко години по-късно, след поставянето на присъдата на съда освободените вече заложници продължавали да молят за амнистия на престъпниците.
След години дори една от заложниците, вече зряла дама, се развела със съпруга си и се заклела във вярност на рецидивиста, който 5 дни заплашвал живота ѝ. След 10 години, дори се сгодили.
Година по-късно е имало и друг подобен случай, който шокирал обществеността. През 1974 година терористична организация отвлича внучка на американски милиардер.
Младата жена била държана в шкаф 2 месеца и била многократно изнасилвана. След като семейството изпълнило изискванията на терористите, тя отказала да се върне у дома.
И се присъединила към терористите и започнала да участва в престъпната им дейност.
Причини за стокхолмския синдром
Парадоксалното поведение заинтересовало психиатрите, които доказали, че продължителното емоционално сътресение повлиява на подсъзнанието на жертвата, като променя кардинално отношението ѝ към агресора.
Първоначално заложниците изпитват страх, антипатия към престъпника, а след това възниква симпатия.
Пострадалите постепенно се привързват към измъчващия ги, който оправдава пред тях своето поведение с липсата на пари, обида към действащата власт, тежко детство.
Жертвата се сближава с агресора, опознава го като човек и започва да му съчувства.
Стокхолмски синдром в семейството
Класически пример за този феномен в бита – агресивното отношение на мъжа-тиранин към жената на фона на абсолютната ѝ търпимост. Такъв мъж психолозите сравняват с терорист, а жената със заложница.
Потърпевшата понася редовните унижения, заплахи, побои и същевременно оправдава своя палач, но не се решава на развод. Често жертвата на насилието обяснява своето поведение с:
• Финансова зависимост от мъжа;
• Липса на собствено жилище;
• Желание да отгледа детето в пълноценно семейство;
• Страх от осъждане и критика от околните;
Най-често жертви на такива мъже стават жени с комплекс за малоценност, който се съпровожда с липса на самоувереност, ниска самооценка и усещане за липса на достойнство.
Жената, страдаща от издевателствата на мъжа, възприема случващото се като полагащо ѝ се и защитава насилника пред роднини, приятели и познати.
Помощ при стокхолмски синдром
Потърпевшата не осъзнава случващото се и смята своето поведение за логично, поради тази причина в такава ситуация човек рядко търси помощ от психолог.
Но ако станете свидетели, че ваши близки се сблъскат с този синдром, спешно вземете мерки, не оставайте равнодушни към чуждата тъга.
