В критични ситуации човешкият организъм мобилизира резервните си сили, благодарение на което е способен да извърши и невероятното.
По повод отбелязаният вчера Ден на победата ще опитаме да разкрием каква е биологичната интерпретация на свръхчовешките възможности?
Ендокринен щит
Човек попада в критична ситуация, не е важно от какъв характер.
Какво се случва в организма, стане ли въпрос за живот и смърт?
Първото, което изпитва човек, когато попадне в подобно положение е страх.
Това е напълно естествена защитна реакция на организма, която отключва цялата каскада от хормонални промени и която прави човека по-силен и по-издръжлив.
Първоначално стресът дразни хипоталамуса – основният диригент на ендокринната система.
От него зависи какво количество и от кой хормон ще постъпи в кръвта за осъществяване на определени непосредствени функции.
След като хипоталамусът получи сигнал за опасност, той започва да отделя специфични молекули, които с кръвообращението попадат в надбъбречните жлези.
Там провокират синтез на адреналин и норадреналин – основни хормони, които помагат на човек да се справи в критични ситуации.
Съвместното действие на тези 2 хормона предизвиква повишаване на пулса, ускоряване на дишането, отслабване на храносмилателната функция, разширение на зениците и повишаване на мускулната активност.
Именно през този период се мобилизират резервите на човешкия организъм, и почти на инстинктивно ниво човек взема решение: „бий се или бягай“.
Разбира се, тук всичко е относително, макар и в преобладаващия брой случаи именно сред тези 2 варианта избира и човек.
Хормоналният бум в организма изпълва мускулните тъкани с кръв, вследствие на което човек започва да прави необясними неща.
Известен е случай, в който мъж в опита си да избяга от бик, прескочил стена с височина от 3 метра.
Жена, виждайки как детето и попада под гумите на лек автомобил, успява да повдигне задницата му, за да не прегази рожбата ѝ напълно.
Същият механизъм сработва и по време на война, особено при първия бой на неопитния войник.
При война много тежко ранени войници се измъквали от горите и оцелявали в открито море без храна и вода.
Волята за живот прави от човека „суперчовек“.
Организмът става по-устойчив към жега, студ, жажда и други смъртоносни опасности.
През това време значително се обостря дейността на мисловния апарат, и всички действия на човека са насочени само и единствено към запазване на собствения му живот.
Еволюционен запас
Критични ситуации преследват човека от незапомнени времена.
Първобитните хора са се сражавали с дивите зверове, и често в тази схватка плячка е ставал човекът.
Еволюционно във всеки жив организъм е заложен сценарий от събития, който се възпроизвежда при излагане на опасност.
Затова и в свръхвъзможностите на човека няма нищо изненадващо.
Това е генетично програмирана функция, благодарение на която се адаптираме в екстремни условия.
По експериментален път физиолози пресмятат, че със собствени усилия човек може да изразходи 60-70% от мускулната си енергия.
Всичко останало може да бъде изразходено само при извънредни обстоятелства, когато в организма протекат съответните хормонални промени.
Нещо много интересно се случва по време на Втората световна война.
При отбраната на Севастопол от немските войски само няколко войници успели да изтеглят много тежко оръдие на най-високата точка на възвишение, близо до града.
Но когато боят приключил, голям брой бойци не успели да го помръднат от мястото му.
