Ревността е едно от най-разрушителните любовни страдания и едновременно с това преживяване, от което често се срамуваме.
Причината е, че то крие в себе си страхове и разочарования. Ще опитаме да обясним, какви са причините за ревността и каква полза можем да извлечем от нея.
Ревността е тъмната страна на двойките, които се обичат, и много са малко тези, които успяват да се спасят от нея.
Това е сложно и примамливо чувство, в което често се крият нашите разочарования и неизречени желания.
А понякога ревността е просто ревност, която се проявява по най-различни начини.
Ако по-добре научим механизма на това чувство, ще разтоварим неговия разрушителен потенциал и ще опознаем по-добре самите себе си.
Откъде произхожда ревността?
Според психоанализата, ревността води своето начало от ранното детство, и моментът, в който сме я изпитали особено остро, за цял живот остава следа в нас.
Когато ревнуваме, в тази секунда изживяваме старата болка, която сме изпитали като деца.
Може би когато са ни отбили от гърдата, сме се почувствали изоставени и предадени.
Според психоаналитика Жак Лакан, от това как сме преживели това страдание, което е било необходимо, за да не се слеем тотално с майките ни, влияе на всички наши интимни отношения.
За някои става дума за много жестока болка.
Никоя друга любов за такива хора няма да е достатъчно голяма, и нито един човек достатъчно предан и достоен.
Възможно ли е един човек да е ревнив и да изневерява?
Става дума за доста разпространен проблем. Да разгледаме историята на 42-годишния Джани.
Преди да се ожени, той бил истински съблазнител и женкар.
Впоследствие решил да се вземе в ръце и се оженил.
Съпруга му била вярна, което се потвърждава от нейното поведени.
Но Джани полудявал от ревност всеки път, когато я видел да разговаря с други мъже.
Той приписва собственото си желание да изневери на жена си.
Прехвърляйки върху нея подозренията в неверност и изневяра, той утолява собственото си чувство за вина.
Тази ситуация е пример за „проектирана“ ревност според определението на Зигмунд Фройд.
Истина ли е, че жените са по-ревниви от мъжете?
Не, но по-ярко го демонстрират. По-любопитни са от мъжете по отношение на съперницата си, реална или не.
Желаят да знаят всичко за нея – цвят на косата, размерът на дрехите, интересите ѝ.
Мъжете обикновено отричат наличието на съперник, или не го признават. 36-годишната Клара споделя, че нейният мъж винаги ѝ се е кълнял, че не я ревнува.
Но когато една вечер му разказала за мимолетен романс от времето, когато вече били гаджета, той не спрял да се ядосва цяла нощ.
Типично мъжка реакция – мъжете могат да останат безразлични, докато не се сблъскат с изневярата, пред която е възможно и да рухнат.
А жените ревнуват по-естествено.
Кога ревността може да се превърне в патологична?
Фройд първи е казал, че ревността е естествено чувство.
Ако го няма, това означава, че е било скрито в подсъзнанието, откъдето изведнъж може да се появи отново.
И то с трудни за контролиране последствия.
За всеки един от нас е нормално веднъж да преживее една криза на ревността или повече.
Трябва да бием тревога, ако ревността се превърне в перманентно състояние, в което само си въобразяваме, че любимият ни е предал.
