Тетанусът е известен от древни времена. Неговите симптоми са били подробно описани в 5-ти век преди новата ера от известния лекар Хипократ. За съжаление темата за това инфекциозно заболяване е актуална и до днес, поради това, че и до сега това заболяване е възможно да завърши фатално.
Неговият причинител е бактерия, която може да зарази и новородено бебе, попадайки в неговия организъм чрез пъпната връв, поради това младите родители е необходимо да се запознаят с признаците на тетануса и с мерките за профилактика на това заболяване.
Причинителят на тетанус е бактерия /бацил/, който живее и се размножава само при липсата на кислород.
Инфекциозният организъм, причиняващ това заболяване се съхранява в околната среда във форма на спори – бактерии, покрити с обвивка и устойчиви на въздействието на химически и физически фактори.
Във влажна среда тези латентни форми на инфекциозния организъм издържат на нагряване до 80 градуса по Целзий в продължение на 6 часа, а при температури от 90 градуса – 2 часа.
В сухо състояние спорите са още по-устойчиви. Причинителят на тетануса образува токсин, който се отнася към една от най-силните отрови.
Как се осъществява заразяването?
Всяко нарушение на целостта на кожата или лигавиците /рана от треска на дърво, от ръждив пирон, натъртвания, ожулвания и т.н./ може да стане причина за проникването на бактерията в човешкия организъм.
Образувалият се в раната токсин постъпва в кръвта и се разнася из целия организъм, прониквайки в централната нервна система, предизвиквайки напрежение в мускулите и спазми. Засягането на мозъка е един от основните фактори, които биха могли да доведат до настъпване на смърт от тетанус.
Имунитет към бактерията причинител се изгражда само след ваксинация – той не се развива, дори и при прекарали заболяването.
Продължителността на инкубационният период варира от 1 до няколко седмици, а понякога и месеци.
Най-често първите признаци на заболяването се проявяват в срок от 3 до 15 след раняването или раждането на детето.
Както вече беше казано, при новородените за входна врата на инфекцията служи пъпната връв. Инфекцията прониква в нея, когато помощ при раждането оказват хора без необходимата за това квалификация, нарушавайки правилата за асептика и антисептика.
Заболеваемостта от тетанус при новородените варира значително – от 0 до 10%, но в България може да възникне в изключително редки случаи.
По данни на редица учени, смъртността при бебетата при инкубационен период до 7 дни съставлява 67%, а когато е по-продължителен – до 37%, ако майките на децата не са ваксинирани.
Доказано е предаването на пасивен имунитет срещу тетанус на новородени от имунизирани срещу това заболяване майки.
Какви са симптомите?
Периодът на поява на първите признаци на заболяването не винаги е изразен. Неговите симптоми. Някои родители отбелязват, че преди появата на първите признаци на заболяването, децата стават неспокойни, сучат по-малко от обичайното, развиват запек, коремът им изглежда подут.
Плачът на детето придобива пронизителен оттенък и родителите предполагат, че нещо го боли, въпреки че могат да видят истинската причина за поява на болката.
Лечение и профилактика на тетанус на новородено
Стандартната терапия, която се прилага при доказано наличие на бактерията, причиняваща тетанус, е с високи дози хиперимунен човешки имуноглобулин, а когато такъв не може да бъде осигурен се налага прибягването до атитоксичен серум, прилаган също с високи дози.
Освен това се назначава и антибиотична терапия с бета-лактами.
Друго лекарствено средство, което също се използва при определени показания при установяването на бацилът, причиняващ тетанус, е тетаничният анатоксин /токсоид/.
При новородените неспецифичната профилактика се състои в съблюдаване на особени правили за асептика и антисептика при обработването на пъпната връв.
Но въпреки това ликвидацията на тетануса, като инфекция е невъзможна, поради факта, че съществува постоянно действащ природен резервоар на бактерията, която причинява това заболяване, на който е трудно да се въздейства.
