Тирозинемия представлява заболяване, характеризиращо се с недостига на ензимите тирозаминтрасфераза, 4-хидроксифенил пируват диоксигеназа или фумарилацетоацетат хидролаза в организма.
Но само при недостиг на тирозаминтрансфераза, което означава тирозинемия тип ІІ, клиничната картина на заболяването се дължи на високите нива на тирозина.
Ролята в патогенезата на болестта на излишното количества тирозин при условие, че е налице недостиг на другите два ензима, засега остава неизвестна.
Недостатъчното количество на другите два ензима осъществяващи обмяната на тирозина засяга само в малка степен неговите нива в кръвната плазма.
Придобитата форма на заболяването се открива най-често при скорбут, тъй като витамин С представлява коензим на 4-хидроксифенил пируват диоксигеназа, тежко чернодробно заболяване, както и при тиреотоксикоза при хора.
Първият тип на заболяването е наследствено при хората и се отнася към автозомно-рецесивни клинични състояния.
Генът на фумарилацетоацетат хидролаза, който е свързан с развитието на заболяването, има около 30 мутации.
Съществуват три типа тироземия. Първият вид е най-разпространен при скандинавците и населението на френскоговорящата част на Канада.
Предлага се възможност и пренатална диагностика като се вземат проби от околоплодната течност и чрез тях се извършва изследване на ензимната активност в плацентата. В някои случаи се прави директен генетичен анализ.
Какви са симптомите?
Тип І
Симптомите на тази форма на заболяването преди всичко засяга бъбреците, черния дроб и периферните нерви.
То започва с чернодробна криза при интеркурентни заболявания, при които организмът трудно разгражда белтъците. Телесната температура в повечето случаи е повишена.
Сред най-силно проявяващите се клинични изяви са:
• Раздразнителност;
• Повръщане, понякога повърнатото съдържание е кърваво оцветяване;
• Хематурия;
• Мелена;
• Хепатомегалия;
• Хипогликемия;
• Увеличаване на активността на серумните трансаминази;
От бебето може да се усети миризма на варено зеле, поради натрупването на метаболити на метионина в организма му.
Характерните за заболяването кризи често отзвучават спонтанно, а някои случаи се развива и чернодробна недостатъчност, завършваща фатално.
Между кризите често се наблюдава задържане в развитието, продължителни нарушения в процеса на съсирването на кръвта и хепатомегалия.
При навършване на 2-годишна възраст детето развива рак на черния дроб и цироза. Злокачествено образувание на черния дроб възниква при 37 на всеки 100 заболели
А при почти 40% от болните деца са били наблюдавани пристъпи на периферна невропатия, подобни на тези при остра порфирия.
Те могат да бъдат отключени от леки инфекции и се характеризират повишен мускулен тонус, силна болка в мускулите, извиване на врата и тялото поради хипертонуса, паралитичен илеус и повръщане.
Описаното по-горе състояние създава предпоставки за самонараняване на детето. При 30% от пристъпите са развива временна мускулна парализа и силна мускулна слабост.
Тип ІІ
Тази форма на заболяването също се причислява към автозомно-рецесивните. Проявява се като ерозия на роговицата, наподобяваща на херпес, по кожата на ръцете и краката се формират зони на хиперкератоза, наблюдава се и изоставане в умственото развитие.
Тип ІІІ
Заболяването започва на възраст 1-17 месеца, проявява се основно чрез задържане в развитието, пристъпи на атаксия, гърчове и необичайно поведение. В клиничната практика са фиксирани на черния дроб и бъбреците.
Лечение на тирозинемия
В някои случаи е ефективна диета без тирозин и фенилаланин. Но в повечето случаи заболяването продължава да се развива .
Ефективни са инхибитори на 4-хидроксифенил пируват диоксигеназа, които се прилагат паралелно с диетата. При пациентите, получили лечение не се наблюдават чернодробни и неврологични кризи.
Но все още е рано да се каже дали чрез тази комбинирана терапия може да бъде предотвратен рак на черния дроб.
