Тонография на окото е функционално офталмологично изследване.
То показва скорост на отока на течности от предната камера на камера при притискане върху него и време за възстановяване на изходните показатели след прекратяване на компресията.
Пробата се използва за определяне на тежест на глаукома.
При норма течността, съдържаща се между роговицата и ириса, се образува постоянно и се отича със същата скорост в лимфната система.
Затова и вътреочното налягане остава неизменно.
При глаукома скоростта на отока на течността намалява, и налягането се повишава. Да се оцени степента на затруднение на циркулацията на вътреочната течност е възможно с помощта на тонография.
Методът е предложен през 1950 г.
Неговата същност се състои в следното:
• В покой показателят на вътреочното налягане може да бъде нормален или повишен, но е постоянна величина;
• При поставяне на тонометър на окото или на тежест налягането в предната камера се повишава;
• Нарушаването на налягането води до усилване на отока на вътреочната течност, от което налягането постепенно се понижава;
• След прекратяване на компресията отокът още известно време преобладава над секрецията на течността, затова и кривата на налягането се отпуска под изолинията;
• След това постепенно се възстановява притокът, което води до стабилизиране на вътреочното налягане;
Скоростта на понижаване на налягането се определя предимно от състоянието на пътищата на отока и се понижават при глаукома.
Скоростта на възстановяване на изходните параметри се определя от синтеза на вътреочната течност.
При разчети, провеждани по тонометрична крива, се отчита, че на всеки милиметър допълнителна компресия се пада определено количество течност, отичаща се от окото.
Тази величина се нарича коефициент на лекота на отока.
И тя показва колко са изразени нарушенията при глаукома.
Тонографията не е идеален метод за изследване, тъй като дава грешки, които са свързани със следните фактори:
• Образуването на вътреочната течност зависи не само от непосредствения синтез в тъканите на окото, но и от филтрацията чрез стените на кръвоносните капиляри.
При тонография течността чрез ултрафилтрация не попада в окото, общото количество не намалява, и затова се създава впечатление за по-добро състояние на отока.
• По време на вземането на проба от тъканите на окото изтича кръв, като нейното количество се увеличава при глаукома.
Това също създава представа за добър оток на вътреочната течност.
За корекция на тези грешки се препоръчва провеждането на тонография с помощта на електронен апарат, а също и използване на функционална проба.
Показания
При следните оплаквания трябва да се обърнем към офталмолог за измерване на вътреочното налягане:
• Чувство за тежест в очите, болки в очните орбити или в областта над клепачите;
• Умора на очите;
• Главоболие, предизвикано от зрително натоварване;
• Намаляване на остротата на зрението;
• Аура при оглеждане на добре осветени предмети;
Всички тези симптоми са характерни за глаукомата.
Ако лечението започне навреме, може да се мине и без операция.
При тежка глаукома се налага хирургична интервенция.
А самото заболяване може да доведе до загуба на зрение.
Функционални проби при тонография
Тези проби се използват при недостатъчна сигурност на резултатите от обикновената тонография.
Най-често се прави водна проба – тонография, пациентът изпива литър вода и след 45 минути изследването се повтаря, при глаукома вътречното налягане се качва с 5 пункта.
