Повечето родители желаят да възпитат децата си самостоятелни личности.
Как става така, че днес много тийнейджъри вместо да искат да пораснат, все още държат мама за ръка?
Какви грешки на родителите правят детето несамостоятелно?
Необоснован страх и прекомерен контрол
Основната причина за такова поведение на родителите е страх.
Те се боят от бъдещето, от възможната загуба на детето, да бъдат осъдени, че са го възпитали лошо, недогледали са го и т.н.
И най-важното условие за неговото благополучие, това е контролът.
Помнете, че страховете не са обективна реалност.
Те съществуват само във вашето въображение, и е опасно да ги предавате на децата.
Детето, чиито родители са го контролирали, заради собствените си страхове, в тийнейджърска възраст остава несамостоятелно.
Решение – започнете със себе си.
Преодолейте своите страхове – и разберете, че вашият стремеж да контролирате всичко не е обоснован с нищо.
1. Лишаване от лично пространство и свръхконтрол
Един от родителите, най-често майката, поема върху себе си множество задължения, включително и тези, които би било редно да поеме вечно порасналото дете.
По навик мама прави за детето всичко, което може – оправя му леглото, мие чинии, проверява домашните или още по-лошо, прави ги заедно с тийнейджъра.
Тоест постоянно нахлува в личното му пространство.
Детето не поема отговорност за себе си не защото е мързеливо по рождение, а просто не му дават да го направи, не го поощряват или правят това импулсивно.
Обикновено в такива семейства майката е уморена, раздразнена, не ѝ стига времето за общуване със семейството и с мъжа, време не ѝ остава изобщо.
Тя постоянно е заета с решаване на въпроси, с които тийнейджърът би трябвало сам да се справя.
Разбира се, не всички семейства имат възможност да осигурят отделни стаи на децата, но всеки трябва да има поне малко лично пространство, границите на което не трябва да се нарушават.
Разширяването на зоната на отговорност трябва да започне от 10-11 години, когато детето напълно се обслужва самостоятелно.
Към 13-14 години зоната на отговорност се закрепва, сега детето може да взема решенията си само – както в семейството, така и в училище.
Към 17 години тийнейджърският период завършва, юношата или девойката трябва да умеят да управляват своето време, да създават краткосрочни и дългосрочни планове и да ги реализират.
А как може да се случи това, ако мама постоянно спира преминаването през всички етапи на израстването?
2. Стереотипни очаквания и сравнения
Всеки родител има определени очаквания. Например:
„Вече си в първи клас, затова трябва да умееш да смяташ“;
„На 13 си, това означава, че сам трябва да си приготвяш за ядене“;
Отговорността трябва да се прехвърля постепенно, а не за един ден.
Детето не може да се нагласи веднага, както може да направи това възрастен човек.
Да и не всички възрастни са способни на това. Във всеки случай това е стресова ситуация.
Сблъсквайки с неспособност да оправдава очаквания, то губи увереност в себе си.
А липсата на неувереност в себе си често води до несамостоятелност.
Детето навлиза в тийнейджърската възраст, но не се движи към собствена автономия, както е предвидено от природата, тъй като не е сигурно в собствените си сили.
3. Крайности
Когато се държите непоследователно, детето не може да разбере какво може да очаква от вас.
Тази неувереност в собствения родител води и до неувереност в себе си.
