„Максимум 2 години и половина”, казвали лекарите, а той живял още 50 години.

Загубил възможност да говори, той общувал с околните с помощта на компютър.

Напълно обездвижен, той направил полет в безтегловността.

Написал няколко десетки книги, занимавал се с наука, преподавал.

На 14 март 2018 г. Стивън Хокинг остана във вечността като физик теоретик, преобърнал нашите представи за структура и произхода на Вселената.

Дори и никога да не сте чували какво е квантова космология, не сте интересували от теорията на черните дупки и не сте държали в ръце книгата „Кратка история на времето”, навярно знаете кой е Стивън Хокинг.

Това е ученият в инвалидното кресло, със синтезатор на гласа.

Всички ние е имало и все още има на какво да се поучим от него.

И не става въпрос само за физиката.

Никога не се предавайте

През 1963 г. на 20-годишния Хокинг била поставена диагноза амиотрофична латерална склероза.

Както е известно, това е рядко, неизлечимо заболяване, от което страдат двигателните неврони, което води и до парализа и атрофия на мускулите.

Болестта прогресирала: първо ученият се придвижвал с бастун, през 1967 г. се наложило да премине на патерици, а скоро след това сяда и на инвалиден стол.

През 1985 г. след пневмония и няколко операции Хокинг напълно загубва способност да говори.

Но ученият не се превръща в заложник на болестта и дори намира предимства.

Физическото състояние  може и да не му помагало в работата, но му позволявало да се концентрира върху изследванията, да избягва лекции и скучни конференции.

АЛС не възпрепятства Хокинг да се ожени и то два пъти, вторият път за своята медицинска сестра, да стане баща 3 пъти, да води научно-популярни програми и дори да лети в безтегловност – на Boeing 727.

Не търсете заплаха отвън

Хокинг не вярвал, че сме сами във Вселената, от математична гледна точка това е малко вероятно.

Друг е въпросът какви са тези извънземни форми на живот, и как биха се отнесли към хората, ако се срещнем с тях.

Впрочем, ученият вижда опасност не в Космоса, а в самите хора.

Най-сложният проблем, с който се налага да се сблъска човечеството, това са нашите агресивни инстинкти.

Тези инстинкти са били необходими за оцеляване и са били отпечатани в нашите глави на ниво генетичен код.

Сега, с всичко това ядрено оръжие, което имаме, вече не можем да чакаме кога еволюцията ще ни избави от нашите инстинкти.

За това с физика са солидарни много психолози, изследователи, религиозни дейци, писатели, художници.

Но какво може да се противопостави на агресията?

Хокинг бил убеден, че състраданието е възможно, защото именно съчувствието, вниманието и грижата са помагали на околните да оцеляват.

Мислете нестандартно

Сблъсъкът с астероид, взрив на гама-лъчи на свръхнова звезда, кардинална промяна на климата.

Катастрофа, застрашаваща Земята е неизбежна, смятал Хокинг, и то в близките няколко стотин години.

Но това не е повод да слагаме кръст на цивилизацията.

Човешката раса няма смисъл да държи всички яйца в една кошница – на една планета.

Нашият единствен шанс за дългосрочно оцеляване е да усвоим космоса.

Колонизацията на другите планети – това вече не е научна фантастика, това може да се стане научен факт съвсем скоро.

Ученият искрено вярвал в тази възможност и виждал в нея нашето спасение.