Късните усложнения на диабета представляват изменения в органите, които се развиват дълго време след поставяне на диагнозата „захарен диабет“.
Тази група усложнения се развива при първи и втори тип диабет.
Отличителна особеност е, че при диабет първи тип усложненията възникват наистина късно, 10-15 години след началото на заболяването.
При втория тип диабет често усложненията настъпват още в началото.
До този момент болният може и да не знае, че е с повишени нива на кръвната захар.
Това се обуславя от факта, че захарният диабет може да протича безсимптомно дълги години. И едва при развитие на усложнение болният се обръща на лекар, който поставя и диагнозата.
Късни усложнения на диабета и здравословното състояние
При двата типа диабет късните усложнения сериозно разклащат здравето и именно те са най-честа причина за смърт от тази патология.
При диабет тип 1 най-често се увреждат малките кръвоносните съдове, а при тип 2 – големите.
1. Диабетна макроангиопатия
Това състояние се обуславя от продължително протичаща хипергликемия, която неизбежно води до атеросклеротично увреждане на кръвоносните съдове.
По техните стени се отлага плака от холестерол, вследствие на което се удебеляват и губят еластичността си.
Луменът на съдовете се свива, предизвиквайки кислороден глад на органите и тъканите.
Клинично макроангиопатията при диабет се проявява с исхемична болест на сърцето, атеросклероза на съдовете на главния мозък и на крайниците и с артериална хипертония.
Интересно е, че по протичането си тези заболявания не се различават от тези при хората с нормални стойности на кръвната захар.
Само че заболеваемостта от сърдечно-съдови заболявания при хора с диабет е много висока.
Така например, рискът от развитие на исхемична болест на сърцето при захарен диабет тип 2 е 6 пъти по-висока, отколкото при хората без хипергликемия.
От високо кръвно налягане страдат 20% от хората, страдащи от диабет тип 1 и 75% от тези с диабет тип 2.
Инфарктите и инсултите са най-честата причина за смърт при диабет тип 2.
Особеност на протичането на инфаркта при захарен диабет е безболезнената му форма.
При 30% от случаите няма никакви болки при инфаркта, като това е свързано с увреждането на нервите от високите стойности на кръвната захар.
2. Диабетна невропатия
Нервната система се уврежда при 30% от случаите на диабет тип 1 и 2. Причината за увреждането в нервите е хипергликемията.
Микроангиопатията в кръвоносните съдове, хранещи нервните стволове, предизвиква нарушаване на нормалното им хранене.
Високото ниво на глюкоза в кръвта води до натрупване на свободни радикали, които оказват увреждащо действие на нервната тъкан.
Диабетната невропатия има 2 форми:
• Сензорна
Характеризира се с нарушаване на чувствителността и на двигателната функция.
Пациентите се оплакват от необичайни усещания в крайниците.
• Вегетативна форма
От страна на сърдечно-съдовата система – ускорен пулс в покой, припадъци, инфаркт без болка.
3. Диабетна нефропатия
Характеризира се с повишаване на налягането вътре в кръвоносните съдове на гломерулите и загуба на белтък с урината, вследствие на нарушаване на филтрационната функция.
Наличието на артериална хипертония при захарен диабет само задълбочава положението.
С прогресирането на захарния диабет гломерулите загиват и се заместват от бъбречна съединителна тъкан.
Изходът от диабетната нефропатия е хроничната бъбречна недостатъчност.
Това усложнение най-често се среща при диабет тип 2 и в 15% от случаите е причина за смъртта при тази груба пациенти.
