Търпението е качество на личността, което позволява реализацията на много цели в живота.
Благодарение на неговото развитие и проявление, човек преживява трудности, решава проблеми, полага усилия и умее да чака.
Обикновено при преследване на определена цел и бидейки търпеливи, хората постигат високи резултати в работата.
Например, получаване на по-висока длъжност, покупка на собствено жилище, завършване на успешен проект.
Развитие на полезни качества на личността, среща със собствената половинка и така нататък.
Но освен навикът да бъде търпелив, с цел подобряване на собствения си живот, човек може да прояви това качество, съвсем не в своя полза.
В този случай става въпрос за неспособност за решаване на проблеми, неуважително отношение към приятелите, да върши работа вместо колегите, понасяне на житейски тегоби на другите в името на удоволствието.
Същност на търпението като навик
Подобен род личностна особеност води началото си от детството, впрочем както и много други.
Хората свикват да понасят всички тегоби и неудачни отношения на своите рамене, защото подобен начин на поведение за тях е обичаен още от ранна възраст.
Например, детето, на което строго се е забранявало да изразява чувствата си – страх, глад, студ и неудобство, болки и други.
Обикновено такива хора са душевно силни.
Навикът да търпиш и постоянно да понасяш всички несгоди в живота си на крака, без да обръщаш внимание на своите усещания, закаляват характера.
Но дълбоко вътре в себе си тези хора могат да бъдат раними, да се обиждат, да плачат.
Навикът да поставяш самия в себе си в живота на заден план е признак на ниска самооценка и недолюбване на собствената личност в самия глобален смисъл.
Тоест, човек няма усещане, че неговите потребности са важни.
1. Личността спира да се развива
За да търпим постоянно това, което не ни харесва, дразни, уморява или причинява болка, е необходимо голямо количество енергия, която отива за игнориране на истинските чувства, емоции, истински потребности.
Да търпиш емоционална или физическа болка, за да не обидиш друг човек, също отнема много енергия и душевни сили.
2. Скриване на истинските емоции
Когато емоциите не успеят да намерят изход, човек спира да се развива като личност, защото цялата енергия отива в това да се търпи удобното положение на нещата.
Отказът от подобна роля помага за осъзнаването на факта, че личните потребности трябва да стоят на първо място.
Когато човек научи да се вслушва в себе си, усеща този дискомфорт, който се предизвиква от навика да търпи.
У него се появяват сили, за да заяви най-накрая защо му е болно, неприятно или умее да казва НЕ.
3. Самозалъгване
Особеността на характера да сдържаш своите истински емоции, да се прикриваш с търпение, услужливост, води до на самозалъгване.
Човек, така залъгвайки себе си, смята, че потребностите на другите са по-важни от неговите собствени.
Подобно поведение може да доведе до формиране на разрушителни убеждения, такива като – „бие значи ме обича“, „унижава – това означава, че съм заслужил“, „върши работа на другите, за да може да получи благодарност и уважение“.
4. Въвеждане на околните в заблуждение
Когато изпратим сигнал на околните, че сме търпеливи, стигаме до момента, в който личността ни започва да се възприема като такава и чиито ресурси могат да се използват безкрайно и във всякаква форма.
