Всички нас в детството са ни учили на вълшебните думички – благодаря, извинете, моля.
Но ако използваме прекалено често, не когато трябва и с пренебрежение към себе си, тези думи престават да бъдат просто израз на любезност.
А се превръщат в наши врагове.
Причината за това не е задължително да се крие в ниската самооценка.
Закоравелите шаблони на общуване също могат да изиграят своята роля.
Човек, без сам да го забелязва, злоупотребява с любезни думи и така пренебрегвайки собствената си личност и демонстрира това пренебрежение на околните.
И в крайна сметка не получава желаното признание и уважение.
И така, 5 разпространени думи и изрази в общуването, които понижават личната ни значимост:
1. Може ли
Думите „Може ли“ или „Не трябва“ ни съпътстват от детството, когато сме искали разрешение и сме зависели от преценката на възрастния.
Това е изначално неравна позиция.
В зряла възраст, когато се обърне към някого с „Може ли?“ се предполага, че отравяме някаква молба.
Спомнете си, например, как молите сервитьор за меню в ресторанта.
Повечето казват: „Може ли менюто?“ Представете си как изглежда този човек? Посредствено и безлично.
Заменете молбата за разрешение с по-подходящо за конкретната ситуация указание и ще се получи: „Донесете ми менюто “.
Добавете спокойна интонация, и ето пред вас е уверен в себе си човек, който знае какво иска от живота.
2. „Благодаря“
Някои хора произнасят тази дума безброй пъти в рамките на 2-минутен разговор.
Причината за това може да е в неумението да завършим разговор, в навика да казваме „Благодаря“, в неловка ситуация.
Във всеки случай това е неуверено поведение, което се усеща от околните.
Представете си, че сте дали доклад на началника, той е направил отбелязвания и ви е заповядал да го преправите.
И отговаряте: „Да, направих грешки, извинете, благодаря за поправката, ще го преправя, извинете“. Това изглежда жалко и неубедително.
Едва ли вашата кандидатура ще се има предвид при възможност за повишаване в длъжност.
Не е ли по-добре да заменим фразата и да я произнесем с чувство за собствено достойнство: „Разбрах всичко, ще се поправя“. Всички ние сме хора и имаме право на грешки.
Не трябва заради самите себе си да се критикуваме прекалено и да се оправдаваме пред другите. Това понижава самооценката ни.
3. „Не ви ли преча?“
Най-често така говорят нарочно, когато желаят да изразят специално уважение към този, към когото е адресирано това съобщение.
Унижението не е на-добрият начин да постигнеш това, което желаеш.
Хората много повече ценят уважението от равни.
Например, началникът ви привиква, и след известно време отивате до него.
Защо да казвате: „Да не ви преча“ или „Да не ви разсейвам“.
Работата ви и времето ви са не по-малко важни от тези на вашия ръководител.
Заменете това с фразата „Ще дойда“.
От нея лъха увереност.
4. „Не бихте ли могли“
Частицата НЕ е най-зловещата в българския език.
Веднага предлагате на човека готово решение под формата на отказ.
Подтекстът е следният: „Зная, че ще откажеш и всичко е в твоите ръце“.
И ако човек отговори със съгласие на вашата молба, това ще изглежда по-скоро като все едно се задължавате към него.
5. „Много ми хареса“
Фразата е сама по себе си приятна.
Изпълнена е с искреност и е много подходяща за приятелско общуване.
Но я използвайте с повишено внимание, тъй като създава впечатление, че оценявате повърхностно нещо.
