„Нима това е моето дете“ – изненадват се много родители, когато техният син или дъщеря навлезе в тийнейджърска възраст.
Действително сега не могат да ги познаят.
Кои за най-важните неща за пубертета, които трябва да знаят всички майки и татковци?
Преходната възраст за детето – това е турбулентна зона за всички семейства – тресат се не само тийнейджърите, но и майките, татковците и дори бабите и дядовците.
Често за родителите не остава нищо друго освен да стегнат коланите за безопасност и да изчакат неспокойната зона да отмине.
Други пък обратно, с главата напред се хвърлят в борбата със стихията. А как е по-добре?
Психолозите вече са си направили някои изводи, тъй като проблемът с пубертета не се изучава за първа година.
1. Те вече не са деца, но още не са и възрастни
Въпреки че тийнейджърите може да изглеждат като възрастни, все още не са готови за самостоятелен живот.
Изненадващото е, че зад задълбочените разсъждения и високия ръст може да се крие истинско малко дете.
2. Много мечтаят
С началото на преходната възраст детето започва да разглежда себе си в перспектива в съответствие със собствените си идеали.
И в друго не вярва – трябва да е така както е замислил.
Тийнейджърската възраст е най-мечтателното състояние в човешкия живот.
Ако утре учителката каже, че моята домашна е най-лошата?
Тогава ще ѝ отговоря ето така…
И тийнейджърът си измисля достоен отговор, сякаш всичко се случва наяве.
3. Затварят се в себе си
През пубертета бурно процъфтява хормоналната система и децата бързо променят своите физически форми.
Заедно с това напълно се променя и мисленето.
Трудно е да си представим, но до този момент детето изобщо не се е познавало.
И изведнъж подрастващият започва активно да изучава собствената си личност, открива за себе си нови страни, за които по-рано никога не се е замислял.
Оказва се, че то умее да изненадва само себе си.
Но често това вади тийнейджърите от равновесие и те започват още по-дълбоко да се затварят в себе си.
4. Идеализират
Тийнейджърите искрено вярват, че всички техни мисли могат да бъдат реализирани.
Въпреки че някой може да нарече това наивност, идеализмът в тийнейджърска възраст е полезен, той движи и развива децата.
Затова родителите следва да поддържат техните идеали, тъй като дори и най-смешните очаквания могат да проправят път към нещо, което наистина си струва.
А самият идеализъм и наивност си отиват с възрастта.
5. Критикуват
Идеализмът и критичността при тийнейджърите са тясно взаимосвързани.
Проблемът е, че децата в преходна възраст започват отчетливо да виждат как техните идеали се разминават с реалността.
И първата критика на тийнейджърите да се обърнат към самите себе си.
Ако някога детето е вярвало в родителските думи, че е най-доброто, през пубертета си отваря очите и вижда множество конкуренти.
А и така му става ясно, че всъщност не е толкова добър.
Тийнейджърите се отнасят критично не само към себе си, но и към всички останали.
Те осъзнават, че мама не е найкрасивата, татко – не е най-умният, а баба не е най-добрата, както това е изглеждало в детството.
Тийнейджърската критичност е една от основните причини за отдалечаването от родителите.
