„Нима това е моето дете“ – изненадват се много родители, когато техният син или дъщеря навлезе в тийнейджърска възраст.

Действително сега не могат да ги познаят.

Кои за най-важните неща за пубертета, които трябва да знаят всички майки и татковци?

Преходната възраст за детето – това е турбулентна зона за всички семейства – тресат се не само тийнейджърите, но и майките, татковците и дори бабите и дядовците.

Често за родителите не остава нищо друго освен да стегнат коланите за безопасност и да изчакат неспокойната зона да отмине.

Други пък обратно, с главата напред се хвърлят в борбата със стихията. А как е по-добре?

Психолозите вече са си направили някои изводи, тъй като проблемът с пубертета не се изучава за първа година.

1. Те вече не са деца, но още не са и възрастни

Въпреки че тийнейджърите може да изглеждат като възрастни, все още не са готови за самостоятелен живот.

Изненадващото е, че зад задълбочените разсъждения и високия ръст може да се крие истинско малко дете.

2. Много мечтаят

С началото на преходната възраст детето започва да разглежда себе си в перспектива в съответствие със собствените си идеали.

И в друго не вярва – трябва да е така както е замислил.

Тийнейджърската възраст е най-мечтателното състояние в човешкия живот.

Ако утре учителката каже, че моята домашна е най-лошата?

Тогава ще ѝ отговоря ето така…

И тийнейджърът си измисля достоен отговор, сякаш всичко се случва наяве.

3. Затварят се в себе си

През пубертета бурно процъфтява хормоналната система и децата бързо променят своите физически форми.

Заедно с това напълно се променя и мисленето.

Трудно е да си представим, но до този момент детето изобщо не се е познавало.

И изведнъж подрастващият започва активно да изучава собствената си личност, открива за себе си нови страни, за които по-рано никога не се е замислял.

Оказва се, че то умее да изненадва само себе си.

Но често това вади тийнейджърите от равновесие и те започват още по-дълбоко да се затварят в себе си.

4. Идеализират

Тийнейджърите искрено вярват, че всички техни мисли могат да бъдат реализирани.

Въпреки че някой може да нарече това наивност, идеализмът в тийнейджърска възраст е полезен, той движи и развива децата.

Затова родителите следва да поддържат техните идеали, тъй като дори и най-смешните очаквания могат да проправят път към нещо, което наистина си струва.

А самият идеализъм и наивност си отиват с възрастта.

5. Критикуват

Идеализмът и критичността при тийнейджърите са тясно взаимосвързани.

Проблемът е, че децата в преходна възраст започват отчетливо да виждат как техните идеали се разминават с реалността.

И първата критика на тийнейджърите да се обърнат към самите себе си.

Ако някога детето е вярвало в родителските думи, че е най-доброто, през пубертета си отваря очите и вижда множество конкуренти.

А и така му става ясно, че всъщност не е толкова добър.

Тийнейджърите се отнасят критично не само към себе си, но и към всички останали.

Те осъзнават, че мама не е найкрасивата, татко – не е най-умният, а баба не е най-добрата, както това е изглеждало в детството.

Тийнейджърската критичност е една от основните причини за отдалечаването от родителите.