Растения, продукти и дори физически явления, които незаслужено се определят като най-страшни алергени.

Алергени, от които се боим без основание

1.Домашен прах

„Прах” – това е разтегливо понятие. Много от нас погрешно смятат, че праховата алергия възниква в отговор на някаква абстрактна „мръсотия”, частици пръст, пясък и цимент.

Всъщност най-разпространеният алерген в състава на домашната прах е микроскопичен прахов кърлеж – акарите. Тези нежелани квартиранти ги има във всеки дом.

Други са възможните причини за алергии към прах – това са екскременти и частици от телата на хлебарки, прашец, плесен, пърхот, слюнка, фекалии от домашни животни.

Справянето с алергията към домашен прах е възможно с редовни почиствания. Предварително трябва да се сложи маска, тъй като прахът се вдига във въздуха, и това усилва симптомите на алергия.

Ако у дома има хлебарки, мравки, плесен – тези квартиранти трябва спешно да бъдат изселени.

2.Стайни растения

Ако лекарят каже, че имате алергия към прашец, не бързайте да изхвърляте стайните растения. Първо, много от тях се опрашват от насекоми, именно за тази цел са необходими ярки красиви цветя. Техният прашец не се разпространява по въздуха.

Второ, причина за алергични реакции най-често стават дървета и плевели, а те едва ли ще растат на перваза у дома.

Прашецът на някои културни растения може да предизвика алергични реакции. Например, в отговор на лилията при някои хора възникват симптоми на конюнктивит.

3.Сено

През 1819 г. английски лекар за първи път официално употребява словосъчетанието „сенна треска”.

Наблюдава се при хора със симптоми на алергия и се стига до извода, че са предизвикани от сено. Новият термин се оказва много погрешен. Ролята на сеното при възникване на сезонна алергия е много малка.

Най-често се предизвиква от прашец от растения, плевели, спори на плесени. Не е характерна за това заболяване и треската – повишаване на телесната температура над 38 градуса.

Болестта има научни, по-правилни названия – полиноза и сезонен алергичен риноконюктивит. Но много, включително и лекари, досега продължават да използват термина „сенна треска”.

При хората, които живеят на село и постоянно контактуват със сено, се среща по-рядко, отколкото при градските жители.

4.Косми от домашни любимци

Основните алергени на бозайниците, въпреки разпространеното мнение, се намират не в козината, а в пърхота, частиците кожа, слюнка, урина и изпражнения.

„Хипоалергенни” животни няма, това не зависи от дължината и от гъстотата на козината, и изобщо от нейното наличие.

В някои отношения дългокосместите кучета и котки е възможно да са по-опасни при алергии, отколкото техните късокосмести събратя.

По дългата козина се отлага повече прашец от растения, спорите от плесени и на други микроскопични алергени.

5.Студ

Може би сте чували за студова алергия, дори се открива като заболяване в Международната класификация на болестите – МКБ. Но в тази класификация алергията не фигурира, вместо това патологията се определя като уртикария, предизвикана от действието на ниска или на висока температура.

При излагане на ниски температури на кожата се появяват мехури, зачервяване, сърбеж – характерни симптоми на кожна алергия.

Но студът не може да бъде алерген, защото алергенът – това по определение е вещество с белтъчна природа, което взаимодейства с антитела и предизвиква имунна реакция.

При „студова алергия” имунна реакция няма. Просто в кожата се отделя хистамин – голямо количество – биологично активно вещество, което участва във възпалителните реакции.

Причината за студова уртикария все още не е известна, с изключение на случаите, когато у болните се откриват мутации в някои гени.

6.Пухчета от топола

Когато през пролетта тополите започнат да отделят пухчета, много започват да се оплакват от алергия. Всъщност пухчетата от тополите нямат никакъв алерген – толкова са големи, че не е възможно да влязат в контакт с антителата и да предизвикат имунна реакция.

Обикновено алергията към тополите е свързана с една от двете причини:

  • Освен пух във въздуха лети прашец и други истински алергени. Но те за разлика от пуха, те не се виждат с невъоръжено око.
  • Когато пухчетата от тополите попаднат на кожата и в носа, възниква сърбеж. Това, разбира се, съвсем не е алергична реакция, но усещанията са сходни.