Може би не е възможно да се намери човек, който да не се страхува от нищо.
Но фобията е нещо повече от страх.
Натрапчивата тревога, паниката с нейните „вълшебни“ усещания – мравучканията, лепкавата студена пот, треперещите крака и чувството за задушаване могат да отровят живота на човека.
Но понякога източниците на фобиите са толкова забавни, че човек не знае: да плаче, да се смее или да се изненадва?
1. Фобия от фъстъчено масло – това е страх от полепване на фъстъчено масло по мекото небце в устата. Но действително е неприятно, когато то полепва по това място. Впрочем, нас тази фобия не ни заплашва, за разлика от американците, тъй като в традиционната българска кухня употребата на масло от фъстъци почти не присъства. И все пак какъв е проблемът? Ако фъстъченото масло е причина човек да изпада в ужас, то той може просто да не го консумира, тъй като не е от жизнено необходимите за човека храни.
2. Сред „хранителните“ фобии има и още няколко забавни. Като например натрапчивият страх от зеленчуци. Ако изведнъж попадне в устата на човек краставица-маниак или домат убиец. А има и фобия от сирене – обикновено вследствие на психически травми в миналото. Сред страхуващите се от сирене могат да се срещнат както и такива, които се боят от определен вид сирене и такива, които изпитват обсесивен страх от този хранителен продукт като цяло. В Холандия и Швейцария такива хора няма да отидат, а фондюто е техният най-лошият кошмар.
3. Папафобия – страх от папата. Вероятно се питате какво страшно биха могли да видят хората в Римския папа, тъй като той е човек както и всички други, населяващи нашата планета, с изключение на това, че длъжността му е необичайна. В историята има и случай, когато за папа била избрана жена, но за това никой не се е досетил, но това не е причина за развитие на панически страх от понтифекса.
4. Боязънта от театри или театрофобия, днес е рядкост. Но в античността, когато други културни мероприятия освен театър не е имало, този неоснователен панически страх е бил дори много разпространен.
В частност, историците предполагат, че дори великият Аристотел бил театрофоб, тъй като в много от своите произведения той без видима причина се изказвал негативно за театралните представления.
Днес театрофобия може да възникне при деца, които са били наплашени от нещо по време на представление. В резултат – отказ на такива хора да посещават театри, а самият страх се „закрепва“ и остава и в зряла възраст.
5. Хрометофобия – страх от пари. Става въпрос за боязън от това пари да бъдат вземани в ръце и да се носят в джоба. В някои случаи причината за тази фобия може да бъде страх от заразяване чрез банктнотите и монетите с някакво инфекциозно заболявания. За щастие, появата на кредитни карти съществено облекчи живота на такива хора.
6. Омфалофобия – страхове от пъпове. Хората, страдащи от нея, изпитват панически страх, когато някой се докосне до техния пъп и самите те се боят да се докоснат до чуждите пъпове. Логично възниква въпросът – защо му е на някой да се докосва до чужди пъпове или пък човек да допуска някой да пипа неговия.
