С храненето получава енергия от храната, която ни дава възможност да действаме във външния свят и да решаваме най-различни задачи. Но почти всички сме наясно, че хранителните продукти се различават по своята полезност.

 За съжаление, през последните години броят на полезните продукти по рафтовете на магазините намаляват.

Храните, които отнемат силите ни

1.Не всички кафета даряват енергия

Какво може да ни ободри повече от чаша силно, ароматно кафе? Да, това е така, но ако е натурално, сварено от прясно смлени зърна. Тогава то наистина е прекрасен стимулатор, с който почти никоя друга напитка може да се сравни.

Кафето може да ни направи по-енергични, дори след безсънна нощ.

Напитката, която сега се продава по лавки, автомати, не може да се определи като истинско кафе. Наистина притежава кафяв цвят и дори сходен аромат. Но колко ли подсладители, оцветители, сухо мляко, сироп и прочие съдържа.

Всички тези компоненти са химия, от която няма да получим никаква полза, нито пък енергия. В дългосрочна перспектива подобни съставки е възможно да навредят на здравето.

2.Кашите – полезен продукт за увеличаване на силата

Зърнените каши винаги са се определяли като засищаща храна, която дава много енергия. Кашата щедро подправена с масло, са ядели работещите на полето, както воините и войниците.

Да, тази каша е полезна, ако е сварена от натурално зърно.

А ако е разфасована в пластмасови пакети за варене, в нея остават малко полезни вещества. Най-вероятно се състои от генно-модифицирано зърно плюс добавени фруктоза, захароза.

В нея често се добавя царевичен сироп, без да се говори вече за хранителни добавки. Много потребители си купуват каша в пакети, която се приготвя бързо и лесно. Но следва да се замислим дали този продукт би ни осигурил енергията, която ни е необходима?

3.Йогурт – кисело мляко с добавени плодове

Млечнокиселите продукти са много полезни. Съдържат млечен белтък и голямо количество микроелементи, необходими за организма. Но казаното се отнася само за натуралните млечнокисели продукти, получени чрез естествена ферментация.

Повечето йогурти, които се продават по магазините, се преминали през процес на пастьоризация. Това се прави за по-дълго съхранение и срокът им на годност е повече от месец.

Пастьоризацията унищожава голяма част от ценни вещества, ензими и пробиотици. В резултат ползата от продаваните йогурти и кисели млека е много по-малка.

По хранителна пълноценност не може да се сравнява с натуралните кисели млека, срокът на съхранение на които е не повече от 3 дни.

4.Газирани напитки

Колко изследвания потвърждават, че сладките газирани напитки са вредни. Но родителите, предвид, че децата обичат сладко, купуват на своите рожби Кока-Кола, Пепси и т.н.

И когато пораснат, те продължават да пият напитките, които познават още от ранна възраст. Следва да се припомни, че количеството хранителни добавки в тях е много голямо.

Достатъчно е да погледнем какво е изписано на етикета. Особено често там се срещат захарни заместители.

Захарните заместители са вещества, които придават на хранителните продукти сладък вкус. Те са по-малко калорични в сравнение с количеството захар, необходимо за получаване на същия вкус.

Към групата на захарните заместители са фруктоза, ксилит, сорбит, цикламат и др. Изследванията показват, че заради заместителите на захар някои хора преяждат.

Най-често за сладките газирани напитки и лимонади се използва заместител на захар аспартам. Почти 200 пъти по-сладък е от захарта, няма аромат, разтваря се във вода. В сравнение със захарта, вкусът на сладко от аспартам държи по-дълго.

В сравнение със захарта, прекаляването с напитки с аспартам може да предизвика диабет, затлъстяване и пр.

В САЩ, където са изобретени Кока-Кола и Пепси, и където тези напитки се пият всеки ден в големи количества, броят хора, които страдат от затлъстяване, превишават доста аналогичните показатели в други държави.

У нас също през последните години броят на пълните и затлъстелите нарасна, дори и сред децата, но явлението не е до такава степен масово като в САЩ. Същото се отнася и за държавите от Западна Европа, в които жизненият стандарт е приблизително еднакъв с този отвъд океана.