Патологиите и дисфункциите на яйчниците са една от най-честите причини за безплодие. Нарушенията в малките, но толкова важни за жените органи, е възможно да се дължат на множество причини.
С възрастта количеството яйцеклетки, годни за зачеване на дете, намаляват, а след тежка болест или химиотерапия идеята за бъдещи деца трябва да бъде забравена. Но така беше преди.
През последните 2 десетилетия специалистите по репродуктивна медицина започнаха да замразяват яйцеклетки, а днес все по-често се извършват трансплантации на тъканите на яйчници или на целите органи.
В резултат на тези хирургични манипулации е възможно получаване не само на собствени яйцеклетки, но и зачеване на дете по естествен път. А също и връщане на доброто здравословно състояние и отлагане настъпването на изкуствена менопауза.
От мишките през овцете, та до хората
Всичко започва с мишките
Всичко започва с гризачите още през 60-те години. След дълги експерименти учените успяват да присадят успешно тъкани от яйчниците от една мишка на друга. Но до края на 20-ти век технологията не предизвиквала особен интерес, докато не били отработени различни процеси, които да позволяват създаването на деца в епруветка, изкуствено оплождане.
В началото на 2000 година на мястото на мишките идват овцете – на 6 пухкави бъдещи майки трансплантирали тъкани на яйчници, четири успешно забременели, а три в крайна сметка раждат агънца.
И след няколко години този опит е повторен в тялото на жена, китайка, на която след завършване на химиотерапия бил присаден яйчник от по-малката ѝ сестра.
Органът бил възприет от организма и започнал да функционира, хормоналният баланс на 34-годишната Танг се възстановил, а след година ражда дъщеря.
Защо е трябвало да минава през трансплантация на яйчници, след като вече имала свое дете, и би могла да си замрази яйцеклетки преди да започне химиотерапия?
От трансплантация на чужди до присаждане на собствени тъкани
Трансплантацията на чужди тъкани, както в случая с китайката, днес не се смятат за приоритетна задача, макар и да е възможна и напълно ефективна. Повечето хора желаят да се сдобият с генетично собствено дете.
Ако яйчниците са различни, то хромозомният набор на яйцеклетките ще бъде различен. В този случай жените най-често прибягват до донорски яйцеклетки. Поради тази причина запазването на собствени яйцеклетки се смята за по-важна задача.
Яйцеклетките се появяват още по време на вътреутробното развитие на момичетата, те се появяват на бял свят с милиони запаси от фоликули. Всички тези полови клетки са незрели, а до овулация ще стигнат само около 300.
Част от тях се губят след раждането на дете, друга по време на пубертета, множество се филтрират заради различни дефекти и нежизнеспособност.
При курс химиотерапия загиват всички яйцеклетки, а самите тъкани на яйчниците претърпяват мащабни изменения, дори при млади жени в резултат на терапия веднага или постепенно, в рамките на максимум 10 години настъпва менопауза.
За да повлияят на проблема, специалистите усвоиха метода на трансплантация на тъкани на яйчници или на яйчника като цяло. Какво е необходимо за това?
Яйчник в предмишниците
Днес трансплантирани яйчници или части от тях се възприемат от организма само временно, максимум за около 5 години. Присаждане е възможно само на част или на целия орган, като не само на тяхното си място, но и в областта на предмишниците. От какво зависи изборът и какво влияе на това?
Фрагментираните частици от яйчник се размразяват и се трансплантират обратно. Трансплантацията може да е ортотопична или хетеротопична. При ортопична тъканта на яйчника се завръща на своето място, в тъканта на яйчника или в тазовата кухина.
При хетеротопична трансплантация, тъканта на яйчника се присажда в коремната кухина, капсулата на бъбрека и дори в областта на предмишницата. Двата метода си имат своите плюсове и минуси.
Основното предимство на ортотопичната трансплантация е, че естественото зачеване е възможно и без намеса на спомагателни репродуктивни технологии.
Минусът е в ограничено количество фрагменти, които могат да се трансплантират заради размера на яйчника. Освен това е инвазивна процедура, която може да доведе до срастване в областта на таза.
