Тубоотит представлява възпаление на евстахиевата тръба, която е проход, съединяващ органите на слуха и дишането – средното ухо и задната част на носоглътката, назофаринкс.
Някои отоларинголози смятат това заболяване за начален стадий на катарално възпаление на средното ухо, отит.
Но възпалението на слуховата тръба се смята за отделно заболяване.
Заразен ли е тубоотитът?
Това е незаразно заболяване, което има синонимни названия – евстахиит или тубоимпатит.
Причини за тубоотит
В повечето случаи това са инфекции, проникващи в слуховата тръба от назофаринкса и горните дихателни пътища.
В патофизиологията на възпалението са грипни вируси, аденовируси, риновирусна инфекция при деца, а също и стафилококи.
Според повечето специалисти вирусите непосредствено увреждат епитела на лигавицата на евстахиевите тръби и могат да предизвикат намаляване на мукоцилиарния клирънс.
А при хората с дълго протичащ назофарингит и хроничен синузит тубоотит се развива заради запушване на тръбите.
Слуховата, евстахиева тръба, се отваря, когато човек дъвче, поглъща, прозява се, а също и при изкачване във височина и при спускане или при потапяне под вода.
През останалото време е затворена.
Всеки човек има 2 слухови тръби, дължината на всяка от тях е около 35 мм при среден диаметър 3 мм.
При децата през първите години дължината е около 20 мм.
Възпаленията и тубоотитът при децата възникват по-често, отколкото при възрастните.
Освен това децата смъркат от двете ноздри едновременно, в резултат на което възниква рефлукс на части от назалния секрет в началото на слуховата тръба.
Там бактериите и вирусите продължават да се размножават.
Алергичните състояния с издуване на слуховите тръби на лигавицата също провокират тяхното възпаление и тогава се поставя диагноза алергичен тубоотит.
Често се съчетават вазомоторен ринит и тубоотит, който трудно се лекува поради постоянен оток на отвор на евстахиевата тръба.
Рискови фактори
Най-вероятните причини за развитие на възпалителен процес в слуховите тръби са и:
• Хронични форми на ринит, хроничен синузит или тонзилит;
• Хипертрофия на аденоидите при деца и тийнейджъри;
• Увеличение на сливиците, разположение около отворите на евстахиевите тръби;
• Нарушения на структурата, дефект на носната преграда;
• Наличие в носоглътката на новообразувания от различен характер – полипи;
• Травми на вътрешните структури на ухото, поради резкия спад на налягането;
Клиничните проявления потвърждават и възможността от възпаление на евстахиевите тръби, вследствие понижаване на нивата на pH в носоглътката на болни от ГЕРБ.
Симптоми на тубоотит
Характерни за това заболяване са първите признаци – усещане, че ухото е запушено и това е свързано с незначително намаляване на нивото на възприеманите звуци.
На практика всички пациенти чуват шум в ушите, много се оплакват от лек световъртеж или чувство за тежест в главата.
Освен това симптомите на тубоотит се проявяват с:
• Ехо на собствения глас в ухото;
• Усещане за бълбукаща течност вътре в ухото;
• Запушен нос;
• Периодично възникващо главоболие;
В зависимост от стадия на възпалителния процес клинично се разграничават – остър и хроничен тубоотит.
Лечение на тубоотит
Ударният метод, с който често започва лечението на тубоотит в остра форма е интраназална катетеризация на евстахиевата тръба с ацетилцистеин, амоксициклин и кортикостероиди.
Назначаваните при това заболяване противовъзпалителни средства за възстановяване на вентилационната функция на слуховата тръба.
Провежда се и симптоматична терапия на дихателни инфекции, които се съпровождат от ринит.
Изписват се и капки за уши, които съдържат феназон и лидокаин.
