Какво да правим, когато вече поотрасналото дете прекалено много се вълнува и аха да изпадне в истерия.
Ако с малките деца всичко е повече или по-малко ясно, а самите капризи, внезапен смях или плач лесно се прощават, то с децата в тийнейджърска възраст е доста по-сложно.
Тези 5 съвета помагат на родителите
1. Не наказвайте
Да започнем с негативното.
Много родители ругаят с децата за демонстрация на негативни чувства. „Не плачи!“, „Замълчи!“, „Не смей да плачеш!“.
И го правят не само при капризи, но и във всички останали случаи.
Естествено, че у детето възниква елементарна асоциация – на мама не ѝ харесва, когато аз страдам.
В тийнейджърска възраст към първата връзка се добавят и стереотипни фрази – „толкова си голям, а плачеш“, „голямо момче, а хлипаш като момиче“.
От това родителско поведение се стига до прикриване на емоциите при достигане на зряла възраст.
За да не се случва нещо подобно, разрешавайте или дори молете вече порасналите деца да изразяват емоциите си.
Мъжете не плачат, това е стереотип.
Негативът трябва да излезе, за да се появи място за нови сили, които са така нужни на тийнейджъра за преодоляване на трудностите.
2. Позволете на енергията да се освободи
Ярките емоции – това е начин на вътрешната енергия да се освободи както положителната, така и отрицателната.
Знаете по какво се различават децата в предучилищна и училищна възраст?
Вторите умеят да контролират своите емоции.
Но понякога товарът на натрупалите се впечатления се оказва по-силен.
Агресията като емоция може да навреди и на самото дете, и на околните.
Постоянните сълзи вредят на психиката и на общото състояние на детето.
Препоръчително е да се намери начин детето да изразходва тази енергия.
И най-добрият е да го запишете да тренира нещо.
На тренировки децата беснеят, но едновременно с това се учат на дисциплина, контрол, разтоварват тялото и главата и се учат да управляват емоциите си.
3. Не предизвиквайте
Нашите деца са нашето огледало. Обръщайте внимание как се държите в семейството, как общувате със съпруга, с приятели, когато идват на гости, с други деца.
Но няма да ви съветваме да си сдържате емоциите.
Това ще бъде просто нечестно по отношение на вас.
За дете на 11 години няма смисъл да научава че началникът ви е странен, а всички колеги – злобари.
И без това децата са емоционални, а това още повече ги тласка към сходно поведение.
4. Общувайте
Какво е семейството? Общуване и подкрепа.
Ако поради различни причини не общувате с порасналото ви дете, това може да доведе до начало на понижаване на самооценката.
А след това и до лична тревожност, хиперемоционалност и агресивно поведение.
С други думи, ако не общувате със собствено дете, няма да го научите да решава конфликти с помощта на комуникационни навици, то ще направи това с помощта на емоциите.
Оттам крясъци, счупени чаши и истерии.
Когато дъщеря ви се прибере разплакана у дома, не трябва да я питате: „Какво ПАК стана?“
А спокойно предложете да проведете разговор, при който вие сте активен слушател.
5. Повдигане на самооценка
Децата често плачат, защото си мислят, че всички останали са по-добри от тях.
Но задача на родителите е да помогнат на своите рожби да повишат самооценката си и собствената значимост.
