Защо всъщност не е толкова добре за едно дете да се радва на прекалено голяма родителска обич? Не е ли това, което му помага да се чувства в безопасност и да си изгради висока самооценка?
Въпреки това, когато родителят изпада в паника всеки път, когато рожбата му заплаче и да се чувства не като майка, а като мащеха, всеки път, когато принуждава детето да излезе от стаята, той следва да помисли как да осигури собствена безопасност и самочувствие.
Стъпка №1 Осъзнаването на вредата от сляпата обич
Ако се съсредоточавате не върху ползите от родителската обич, а върху нейните недостатъци, ще получите твърде внушителен списък.
На първо място, майката, нямаща други жизнени интереси, освен предстоящия празник в детската градина или поправянето на двойката по математика, кара собственото си дете да я възприема като удобно мобилно приложение към себе си, а не като отделна личност.
На второ място, то привиква да бъде център на Вселената в семейството и лесно пренася този навик и при общуването с други хора. Не знаейки какво е това отказ, без да има никакви ограничения, той едва ли ще е успее в бъдеще да създаде хармонично семейство.
Накрая, на трето място, сляпата родителска обич е стара и доказана ваксина срещу независимостта. Детето няма възможност да взема, каквито и да е решения, тъй като неговата майка участва във всичко – започвайки от завързването на връзките и завършва с избора на приятели.
Стъпка №2 Търсене на скритите причини
Понякога,един родител, за да се разбере, с какво е свързана сляпата и всепоглъщаща обич към детето, се налага дълбоко да се вникне в самия себе си.
Понякога причините за това могат да се коренят в детството – например, когато майката е била малко момиче ѝ умряло кученцето и след това хамстера и в резултат на това тя стигнала до извода, че не е способна да се грижи нормално за своите питомци.
В такъв случай, не е изненадващо, че у жената възниква неувереност в това, че в действителност може да се справи с отглеждането на своето дете, след като не се е справила с отглеждането на своите домашни любимци.
Много често страховете са свързани със стресови ситуации, преживени в зряла възраст.
1. Болест на детето – ако то се е родило преждевременно, боледувало много и е било на границата между живота и смъртта. Такива страхове оставят траен отпечатък в съзнанието на майката и се проявяват спорадично, докато детето достигне зряла възраст.
2. Страх от самота – ако детето е единствения човек, с който жената е успяла да изгради отношения на доверие, то не е изненадващо, че тя панически се бои от всяко охлаждане и му угажда във всичко.
3. Страх от собствената липса на възможности – „Ако аз не съм майка, тогава каква съм“ – от отговора на въпроса зависи отношението към детето. Когато жената има много възможности и тя е едновременно и дъщеря, и майка, и добър професионалист в своята област, обичта към сина или дъщерята е лишена от „безумие“.
Стъпка №3 Големите промени
Както и в много други случаи проблемът няма едно единствено вярно решение. Въпреки че може да се каже точно, че животът на жената се нуждае от големи промени.
1. Раждане на още едно дете;
2. Започване на работа;
3. Ремонт или преустройство на дома;
