Последните научни и медицински открития показват, че каноничното правилно хранене и здравословни храни са полезни далеч не за всички хора.

Оказва се, че нашият организъм може да се противи на пилешките гърди, овесените ядки и на целината.

Как да подберем правилните храни от гледна точка на нутригенетиката и имунната диетология?

3-разовото хранене е достатъчно?

Има ли всеобщо прието понятие за правилно хранене?

Според диетолози то се състои от 5 пункта:

1. правилен хранителен режим;
2. правилен избор на храни;
3. начин на приготвяне;
4. прием на витамини, микроелементи и други необходими на организма вещества;
5. физическо натоварване;

Но на практика всичко е доста по-сложно.

Всеки човек е различен, някои работят нощни смени, някои пък са на 3-сменен режим.

За тези хора е трудно да следват класическите препоръки – да ядат по 5-6 пъти дневно.

При други генетично не е развито усещането за насищане, затова преяждат.

За тях 5-разовият режим не е подходящ, защото няма да успяват да се нахранят добре.

Ако започнат да ядат по-често, резултат няма да има.

Когато знаем за това, започваме по-внимателно да следим количествата.

Има и такива, които изяждат стреса и емоционалните проблеми, те имат от консултация с психотерапевт, за да спрат да преяждат.

Как да разберем какво хранене е подходящо точно за нас?

На този въпрос може да отговори имунната диетология, която не отчита калоричността на храната или нейните свойства.

А реакцията на конкретния организъм на нея и която е винаги индивидуална.

Безсмислено е да се пресмятат калории и витамини, ако организмът не може да ги усвои.

Днес е доказано, че веществата и компонентите на храните пряко или косвено регулират функционалната активност на гените.

Това се е превърнало в точка за развитие на ново направление в диетологията – нутригеномика, диетогеномика.

Наука, която изучава връзката между храненето и характера на генома на човека.

Когато знаем как храната влияе на гените и каква генетична информация е заложена в нас, можем да повлияем на хранителните ни пристрастия.

И няма да допуснем развитието на заболявания, към които сме предразположени.

Някои хора са генетично предразположени към компулсивно преяждане, те са склонни да ядат, без да го забелязват.

Когато човек знае за съществуването на този ген, по-лесно се съсредоточава върху храната.

Също има гени, които подобряват резултатите от аеробните упражнения и влияещи на мускулната сила, издръжливост по време на тренировки, на размер и форма на тялото.

Храни против генетиката

Как да определим с каква генетика ни е надарила природата?

Има стандартни общоизвестни тестове.

Достатъчно е веднъж да се направят изследвания, за да научим каква е генетичната ни предразположеност към определени заболявания.

Когато знаем как се развиват и храните, които ги предзвикват са ни известни, можем да спрем да ги консумираме.

Също днес е невъзможно да определим на генетично ниво какви храни не понасяме.

Например, лактоза, глутен, кафе и т.н.

Докато заболяването не се е проявило има възможност за обръщане на патологичния процес.

И правилният избор от храни ще спомогне за предотвратяване на по-нататъшното развитие и възникване на усложнения.

Възможно ли е с хранене да предотвратим генетични заболявания?

Здравето на 50% зависи от начина ни на живот – хранене, физическа активност, вредни навици, на които можем да повлияем, за да го съхраним.