Хората винаги са мечтали да узнаят колко им остава да живеят. Гадателите и прочие екстрасенси навсякъде по света се възползват от стремежа на човек да погледне в бъдещето. Въпреки че достоверността на техните предсказания е равна на нула, хората продължават да дават на „гадателите“ пари.
Изглежда, че за феновете на предсказанията за бъдещето по утайка от кафе, се появи много по-надежден източник на информация – изследователите успяха да открият начин как да предскажат приблизителната продължителност на живота на човека по неговата ДНК.
За разлика от „маговете“ и „баячите“, учените не назовават точната дата на смъртта. Тяхната оценка по този въпрос е преди всичко вероятностна – изследователите от Единбургския университет, Шотландия, забелязали, че колкото по-малко е модифицирана ДНК на човека, толкова по-голяма е вероятността, той да умре по-рано.
Учените съсредоточили проучването си върху конкретна модификация със сложното название, наречено метилиране на ДНК.
Именно тази модификация е струвала живота на овцата Доли – по-точно, именно заради нея клонираното животно умряло 7 години след раждането си, много по-рано от нормалната продължителност на живота на овцете.
Метилирането представлява добавяне към нишките на ДНК на малка група от 4 атома, един въглероден и 3 водородни /химиците я наричат метилна група, а химичната ѝ формулата е CH3/.
Този „придатък“, който прикрепя към ДНК специфични белтъци, които сигнализират на клетъчните ензими, че съответната ДНК е специфична. Най-често добавянето на метилна група „изключва“ ДНК, „забранявайки“ ензимите да „прочитат“, заложената в тях информация.
Метилните групи не изменят самата последователност на ДНК, но влияят на това как именно се възпроизвежда заложената в нея информация. Въздействието се оказва толкова сериозно, че за подобните изменения бил създаден специален термин „епигенетика“, тоест надгеномна регулация на генома.
Ако си представим, че човешкият организъм с всички негови физиологични особености и личностни черти е една държава, то генетиката и епигенетиката са неговите президент и министър председател. И до сега не е ясно кой от тях е с по-голямо значение.
Различните епигенетични маркери влияят по-различен начин въздействат на ДНК, но CH3 групата почти винаги е „задушаващият“ придатък. Дълго време учените смятаха, че с напредването на възрастта на живите същества в техните ДНК се увеличава количеството на метиловите групи.
Въпреки това неотдавна учените доказаха, че това не е така. Като цяло метилирането на генома при процесите на остаряване намалява. Ключовият момент се състои в това, че с годините метиловите придатъци „се придвижват“ към други части на ДНК.
В човешкия геном е пълно с така наречените мобилни елементи – фрагменти, които могат да прескочат от едно място на друго и да нарушат функцията на гените.
При младите хора такива елементи биват „блокирани“ от СНЗ-групите, а при тези в напреднала възраст „заключването“ се освобождава и геномът става нестабилен.
Биологичният часовник
Въпреки че всички механизми, с помощта на които метилирането регулира функцията на гените, засега са неизвестни, общото количество на СНЗ-групите в генома може да се използва за предсказване на продължителността на живота.
Учените от Едингбурския университет анализирали данните от 4 дългосрочни изследвания, авторите на които в продължение на много години проследявали общо 5 000 души в напреднала възраст.
В началото на наблюденията от участниците били вземани кръвни проби, от които било възможно отделянето на ДНК.
Предварително учените определили средното количество метилови групи в генома на всеки от участниците и се оказало, че прекалено бързото деметилиране на генома е предвестник на ранна смърт.
При това рискът за хората с недометилирана ДНК /по отношение на нормата за съответната възраст/ да умрат твърде рано не зависел от това колко здравословен начин на живот те водят, имат ли те диабет или проблеми със сърцето и други фактори, която са от значение за продължителността на живота.
