Кърлежите са малки паякообразни животни, които хапят, за да се закрепят към кожата и се хранят с кръв. Тези насекоми обикновено живеят в козината и перата на много птици и животни.
Кърлежите са най-активни от началото на пролетта до края на лятото и в области, където има много птици и диви животни и затова ухапванията на хора са най-чести през този период.
Повечето кърлежи не са носители на болести и затова повечето ухапвания от тях не предизвикват сериозни здравословни проблеми.
Но е важно да се премахне забитият кърлеж, възможно най-скоро, след като бъде намерен.
Своевременното отстраняване на тялото му от кожата, предотвратява предаването на заболявания, които насекомото може да пренесе у човека, когато започне да се храни.
Изваждането на главата на кърлежа от кожата, ще ви предпази от инфекция на и около мястото на ухапването.
Обикновено всичко, което е необходимо да се направи при ухапване от насекомото, е то да се извади от кожата и да се следи за признаци на някакво заболяване.
В такъв случай също е важно е да се прецени, дали не е необходима ваксинация против тетанус за предотврати развитието и на това заболяване.
Някои хора е възможно да получат алергична реакция при ухапване от този вид насекомо. Тази реакция може да протече леко, с няколко досадни симптома. В редки случаи тялото реагира бурно, това състояние се означава като анафилаксия.
Много от болестите, на които кърлежите са преносители предизвикват появата на симптоми подобни на тези при обикновен грип.
Клиничните изяви на този вид заболявания обикновено започват в период 1-21 дни след ухапването.
Понякога заедно със симптомите, наподобяващи грип се появяват обриви и възпаления. Най-честите заболявания, на които кърлежите са преносители са:
• Лаймска болест;
• Петниста треска на Скалистите планини;
• Туларемия;
• Ерлихиоза;
• Възвратна треска;
• Колорадска кърлежова треска;
• Бабезиоза;
В много редки случаи кърлежовото ухапване може да предизвика парализа. В някои други части на света кърлежите могат да бъдат преносители и на други заболявания като Южноафриканска кърлежова треска.
Лечение на ухапване от кърлеж
Колкото по-бързо бъде отстранен кърлежът, толкова по-малка е вероятността от предаване на заболяване. Някои видове кърлежи са толкова малки, че са трудно видими.
Това затруднява човек да определи дали е извадил главата или не. Ако не виждате никакви видими части от главата на кърлежа в мястото на ухапване, се предполага, че сте отстранили целия кърлеж, но наблюдавайте за евентуални признаци на инфекция на кожата.
• Използвайте пинцета за отстраняване на кърлежа, дори в аптеките се продават пригодени точно за такава процедура. Но ако все пак не разполагате с подобен инструмент, сложете си ръкавици или покрийте ръцете си със салфетка, след това използвайте пръстите си. Никога не пипайте кърлежа с голи ръце.
• Хванете кърлежа възможно най-близо до устата, тоест трябва да се стремите да го захванете възможно най-близо до кожата, където се е забил.
• Тялото на кърлежа е над повърхността на кожата ви. В никакъв случай не хващайте кърлежа за или около подутия му корем. Възможно е неволно да изстискате заразената течност от тялото на насекомото върху кожата си и тя да проникне в отворената рана на мястото на ухапването.
• Издърпайте кърлежа директно нагоре, докато челюстите му излязат над повърхността на кожата. Не се опитвайте да го завъртате при изваждане. Ако го направите, можете да пречупите тялото му и главата му да остане в кожата ви.
• Не се опитвайте да задушите кърлежа с вазелин, лак за нокти, бензин или спирт, преди да сте го извадили. Това увеличава риска от инфекция.
• Не се опитвайте да горите кърлежа, преди да сте го извадили.
• След като го извадите го сложете на сухо в буркан или някакъв друг плътен съд и го сложете във фризера, ако е необходимо след това да бъде идентифициран и изследван.
• Измийте мястото на ухапването с много топла вода и сапун. Най-добре е да използвайте мек сапун, за да не раздразните прекалено раната.
• Ако раната от ухапването се раздразни нанесете антибиотичен крем като бацитрацин или полимиксин Б сулфат и я покрийте с лейкопласт.
