Всеки народ има свои нрави, манталитет и собствени представи за възпитанието на децата. Някои неща могат да ни се струват съвсем странни и неприемливи, а от други принципи и възгледи можем да си вземем бележка. И изведнъж да ни допаднат?
Япония
В Страната на изгряващото слънце се подхожда много сериозно към процеса на възпитанието на децата. Възрастовите граници са ясно разделени и всяка от тях предполага определено отношение към децата.
До 5-годишна възраст към децата се отнасят като крале, разрешава им се на воля да играят и се изпълняват всички техни желания. Дори в детските градини има специални стаи, където момченцата и момиченцата могат да рисуват по стените с маркери.
Но въпреки това децата в Япония не са склонни да капризничат, да желаят развлечения, да им се купуват нови коли и кукли. Местните деца като цяло изобщо имат много малко играчки и дрехи, те биват учени да се задоволяват с това, което имат.
Така че вторите и третите деца в семейството с удоволствие доизносват дрехите и си играят с играчките на по-големите си братя и сестри.
Освен това родителите развиват фантазията у децата, като не вземат на съвместните разходки играчки, а обучават малките да си играят с това, което ги заобикаля – с даровете на природата. Паркът е едно отлично място за разгръщане на въображението.
От 5 до 15 години малките японци се учат на дисциплина и на максимално послушание. Методите, които се използват са едни от най-строгите. Но доколкото такъв подход е част от живота на обществото, част от системата, то и подходът се възприема от децата спокойно.
Между впрочем има часове по съзерцание – когато целият клас отива някъде извън пределите на училището и децата се учат да виждат природата, да чувстват и да слушат това, което се случва около тях. Не е ли страхотна тази наложила се практика и то в рамките на училищното образование?
След 15-тата година се отнасят като с равни членове на обществото. Интересно е да се отбележи, че Япония е държавата с най-ниската престъпност и с едно от най-високите нива на жизнен стандарт в света. Навярно не на последно място това се дължи на възпитанието.
САЩ
Ние сме свикнали да говорим за американските граждани като общество от потребители. И в това твърдение има известна доза истина. Тъй като местните майки са готови на всичко да дадат на своето дете абсолютно всичко, което то би пожелало, без значение каква е стойността му.
Много деца още на 4-5 години знаят всички водещи марки и брандове в областта на детските стоки, играчки. Ежедневните капризи не остават без вниманието на родителите, които бързат да удовлетворят желанията на малките.
Стига се дотам, че гаражите в домовете на американците са пълни с играчки, които са били закупени, за да се удовлетвори на секундата потребността на детето от тази вещ.
От друга страна, американците както никоя друга нация по света се стараят от детството да убедят своите деца, че те са най-добрите, най-красивите, най-достойните и всичко най-най.
Да възпитат независима личност – това е тяхната цел. Когато детето направи грешка, не се пропуска да му се окаже подкрепа – Ще ти се получи! Пробвай отново! Ти си победител!
Съгласете, че у нас често словесната реакция на родителите е напълно противоположна.
