Възпалението на черния дроб вследствие на проникване в него на вируси се нарича „вирусен хепатит”. Мишена на атаките стават чернодробните клетки – хепатоцити, които под действие на чужд агент се разрушават и функцията на черния дроб започва да се нарушава.

Характерът на протичане на болестта, последствията и усложненията много зависят от провокатора.

Днес специално внимание се обръща на хепатит Б и С, заради тяхната висока заразност, а също тежест и продължителност на лечение.

Добра защита срещу инфекцията против хепатит Б осигурява ваксината. И, както това се случва често, възникват множество въпроси дали може да се направи ваксинация на детето?

Ваксината крие ли рискове за здравето или по-скоро ползи? За какъв период действа защитата от опасността?

Най-малко 30 години защита след ваксинация против хепатит B

Жълтеница – незадължителен симптом на хепатит В

Много хора смятат, че в никакъв случай не могат да пропуснат хепатит, тъй като се съпътства от очевиден симптом – жълтеница.

Пожълтяването на кожата, склерите и на лигавиците на първо място се свързва с хепатит А, но може да съпътства увреждането на черния дроб с всякакъв произход.

За голямо съжаление, съществува висок процент от развитие на хепатити без това проявление. Само при 30% случаите се развива хепатит В се проявява с жълтеница, при останалите 70% не се развива.

В този случай особено при липса на клинични признаци болните стават източник на заразяване за околните, тъй като не се досещат за заболяването. Опасността от хепатит В се състои още и в това, че няма ярко изразени характерни симптоми, затова дълго време може да остане неразпознато.

Скритият характер на протичане на заболяването способства за развитие на цироза и рак на черния дроб.

Хепатит В – как може да стане заразяването

Вирусният хепатит В е свързан с парентерален път на заразяване, когато вирусът попада непосредствено в кръвта чрез инжекции или при обмен на метаболитни течности.

Според различни оценки на специалисти, от 50 до 90% от случаите заразяването става при преливане на кръв и на нейните компоненти, а също и при инвазивни лечебно-диагностични манипулации.

Основната група, при които вероятността от хепатит В е най-голяма са тези, които осъществяват безразборни полови контакти, а също и при употребяващите наркотици.

Това обаче не означава, че при останалите няма опасност. Вирусът може да проникне в кръвта на човек, който не се отнася към горепосочените категории, ако бъдат нарушени мерките за безопасност.

Може да се случи при здравните работници, както и вследствие на нарушаване на правилата за стерилизация на инструментите на клиенти на дентални клиники, на такива, които обичат да си правят татуировки.

Битовият път на предаване на инфекцията не се изключва от учените, но остава малко вероятен. Затова е препоръчително да се използват общи инструменти за оформяне на маникюр.

Ваксина против хепатит В

Първата ваксина против хепатит В преминава успешно клиничните изпитвания през 1981 г. и е получена от плазмата на донор. След това плазмените ваксини били заменени с рекомбинантни, които не са по-малко ефективни.

У нас ваксината е включена в имунизационния календар от 1 септември 1992 г., затова и всички деца, някои от тях вече пораснали мъже и жени, имат поставена ваксина против хепатит В.

През 2015 г. ваксината против хепатит В е включена в имунизационния календар на 185 държави. Така СЗО обяснява намаляването на заболеваемостта в повечето държави по света, тъй като се е формирал т.нар. колективен имунитет.

Според експерти на СЗО, 3-кратната ваксинация осигурява достатъчно силен имунитет против вируса на хепатит В в продължение на 30 години при 95% от хората.

Ваксинацията е призната за успешна и високоефективна, предпазва от рак на черния дроб, заболаеваемостта от който се е понижила с над 60%, а смъртността от хронични заболявания на черния дроб е намаляла почти двойно.

Съвременните ваксини против хепатит В са с висока степен на безопасност и минимални странични ефекти.

Дългосрочни изследвания не установяват влияние на ваксината върху развитието на неврологични, ендокринни и автоимунни заболявания.

Имунитетът след ваксинация против хепатит В, макар и продължителен, с времето се понижава. Допуска се реваксинация, ако концентрацията на антитела падне под 10 мЕД/мл.

При жените имунитетът след ваксинацията е по-продължителен. След преболедуване се формира пожизнен имунитет. А при своевременно и адекватно лечение се постига излекуване от инфекцията.

В останалите случаи настъпва хронизация на болестта, което води до постепенно разрушаване на черния дроб.