Как хората чувстват болка и за какво е нужна на организма?
Как работи механизмът за възприемане на болка, защо някои хора изобщо не я усещат, а също как организмът се защитава от болезнените усещания?
Чувстваме болка всеки ден, и тя контролира поведението ни, формира нашите навици и ни помага да оцеляваме.
Благодарение на болката навреме отиваме до болницата да ни поставят гипс, вземаме си болнични, отдръпваме ръката от горещата ютия, страхуваме се да ходим на зъболекар, пазим се от оси и се пазим от бандите хулигани.
Рибите са първите организми на Земята, които са почувствали болка. Живите същества еволюирали, ставали все по-сложни, и техният начин на живот също. И за да се предпазят от опасността, се появил прост механизъм за оцеляване – болка.
Защо чувстваме болка?
Нашето тяло се състои от огромен брой клетки. За да могат те да си взаимодействат, съществуват специални белтъци в клетъчната мембрана – йонни канали.
С тяхна помощ клетката обменя йони с друга клетка и контактува с външната среда. Разтворите вътре в клетката са богати на калий, но бедни на натрий.
Определени концентрации на тези йони се поддържат калиево-натриевата помпа, която изпуска излишните натриеви йони от клетките и ги заменя с калиеви.
Работата на калиево-натриевите помпи е толкова важна, че половината от изядената храна и около 1/3 от вдишания от тях кислород отива за осигуряването им с енергия.
Йонните канали са истинска врата на чувствата, благодарение на които можем да усещаме топлина и студ, аромат на рози и вкусът на любимата храна, а също и да изпитваме болка.
Когото нещо въздейства на клетъчната мембрана, структурата на натриевият канал се деформира и се отваря. Вследствие на изменение на йонния състав възникват електрически импулси, които се разпространяват по нервните клетки.
Невроните се състоят от клетъчно тяло, дендрити и аксон – най-дългия израстък, по който се движи и импулс. Накрая на аксона се намират мехурчета с невромедиатор – химическо вещество, участващо в предаването на този импулс от нервната клетка към мускулната или към друга нервна клетка.
Например, сигналът от нерва към мускула се предава от ацетил холин, а между невроните в мозъка има много други медиатори, например глутамат и „хормон на радостта“ серотонин.
Порязването на пръста при приготвянето на салата – това се е случвало на всеки. Но не продължаваме да си режем пръста, а отдръпваме ръката.
Това се случва, защото нервният импулс се движи по невроните от чувствителните клетки, детекторите на болката, до гръбначния мозък, където вече двигателният нерв предава команда на мускулите – дръпни си ръката.
Ето сложили ли сте лепенка на пръста, но продължавате да чувствате същата болка – йонните канали и невромедиатори изпращат сигнали към главния мозък.
Болковият сигнал изпраща през таламуса, хипоталамуса, ретикуларната формация, участъци от средния и продълговатия мозък.
И накрая болката достига крайната си точка – чувствителните участъци от мозъчната кора, където я осъзнаваме в пълна степен.
Живот без болка
Това е мечта на много хора – нито страдания, нито страх. Това е напълно реално, и сред нас живеят хора, които не чувстват болка.
Например, през 1981-ва година в САЩ се ражда Стивън Пит, и когато му прорязали зъбите, той започнал да си дъвче езика.
Добре, че родителите му забелязали и го завели в болница, където казали на родителите му, че момченцето няма чувствителност към болка.
