Майката обикновено влиза в ролята на идеалния обвиняем – тя, според всеобщото мнение, отговаря за нашите неврози, неуспехи, нещастие…
Защо толкова ѝ се сърдим? Може би сме несправедливи? Предлагаме ви трезво да разгледаме майчинската роля.
Елена е майка на 2 дъщери. Голямата дълго страдала от анорексия, от която успяла в крайна сметка да се избави. Малката се бори с тежки пристъпи на булимия.
Елена се опитала да я накара да се обърне към специалист, но отговорът на собствената ѝ дъщеря я разстройва – „Щом имаш такива деца, това означава, че ти самата трябва да отидеш на психотерапевт “.
Всъщност ако послушаме себе си отстрани, можем да си помислим, че майката е нещо като болест, която се крие зад всеки лош симптом.
Но защо сме болни от нея? Майката е изначално конфликтна фигура, защото чувствата към нея винаги са противоречиви.
Няма как да избягаме от факта, че сме появили на бял свят от тялото на нашата майка.
И всеки от нас има съблазън да се върне в загубения рай на пълното сливане с нея – към това състояние на всемогъщество и нарцисизъм, когато всички наши потребности са се удовлетворявали, когато не е имало вътрешни конфликти, нямало е душевно страдание.
Но имаме и противоположно желание – да се отделим от майката, да бъдем независими, да вървим по собствения си път. Развивайки се, ние атакуваме майчината фигура отново и отново, решавайки за себе си тази дилема.
От гледна точка на психоанализата самото начало на живота са първите грижи на майката за нас, първият телесен контакт, обмен на погледи – тази основа, върху която се изгражда нашата личност.
Това оставя неизличима следа в нашата история в резултат на основополагащия принцип на повторението – от взаимоотношенията с майката произтичат всички останали наши отношения.
Даже днес, въпреки усилията на съвременните бащи, все по-нежни и готови да се грижат за детето, именно майката прекарва с новороденото най-много време.
Майката и бебето поддържат особени отношения, които стават продължение на физическата връзка, обединяваща ги в продължение на 9 месеца.
Макар че майчината роля в семейството да може да се изпълнява и заместница, в миналото, когато майчинството не беше до навършване на 2 години на детето, в тази роля най-често се оказваше бабата.
Тя може да даде на детето топлота и да му помогне да опознае света, то вижда нея, когато заспива и се събужда. И кого в този случай би трябвало да виним – майката или бабата?
Без гаранции
Упреците по адрес на майката звучат така, сякаш нарочно тя нарочно е направила нещо неправилно. Изобщо не разбираме несъзнателното, което действа на майката.
Да вземем пример за най-тежкия за детето случай – студена и депресивна майка.
Последната преживява свой вътрешен конфликт, който не ѝ позволява да споделя с детето своята жизнена енергия, любовта към живота. Тя няма власт над себе си. Може ли тук да се говори за вина?
Това означава, че проблемът е в това, че майката не осъзнава своите чувства? Разбира се, колкото по-добре майката се осъзнава, толкова по-големи са шансовете развитието на детето да бъде успешно.
Но и тук няма никакви гаранции. Да обвиняваш майка си, че тя е такава каквато е, все едно да виниш масата, че е квадратна.
