Неоспоримите красоти и загадки на африканския континент вървят ръка за ръка със смъртоносни инфекции, ендемични за много държави.
Повечето инфекциозни процеси от африкански произход се развиват при човека, вследствие на ухапване от животни или комари.
Така например, вирусът Ласа се разпространява от обикновен гризач от рода Mastomys, обитаващ районите на Западна Африка.
Възбудител на болестта е аренавирус от семейство Arenaviridae е много опасен, поради фактът, че е способен дълго време успешно да съществува в условията на външна среда.
Треската Ласа се отнася към хеморагичните заболявания, а тази група се характеризира със сходна клинична картина.
Затова за изясняване на природата на вируса се назначават различни лабораторни тестове, които откриват в кръвта на заболелия специфични антитела.
Вирус от страните на Западна Африка
Вирусната треска Ласа е открита през 1969 г., когато масово заболяват мисионерите от град Ласа в Нигерия.
По-късно инфекциозни огнища са регистрирани и в други региони на Западна Африка – Гвинея, Либерия, Сиера Леоне, Мали, Сенегал.
В резултат на серия от експерименти учените успяха да докажат, че преносител на заразата е животно с латентна форма на заболяване, което няма външни клинични проявления.
Основен източник на инфекцията е африкански плъх от рода Мастомус, чийто ареал на разпространение е разположен в Западна Африка.
Този гризач се размножава еднакво добре в полеви и в домашни условия, особено в селски местности.
Инфектирането се осъществява при контакт с кръв, изпражнения, слюнка и урина от заразеното животно.
Освен това вирусът се съхранява и в изсъхнали секрети, което сигнализира за висока устойчивост във външна среда.
Човек може да се зарази по 2 различни пътя – въздушно-капков и чрез храната.
В повечето случаи няма ярко изразена клинична картина.
Инкубационният период може да достигне до 3 седмици, а признаците на заболяването се проявяват постепенно.
Симптоматиката с всеки изминал ден става все по-изразителна.
Появява се слабост, силно неразположение, главоболие и мускулна болка, увеличение на шийните лимфни възли.
В рамките на 3-5 дни температурата се повишава до 40 градуса, задържа на около тази стойност в продължение на няколко седмици.
Не се понижава, дори при прием на антибиотици.
При 80% от заболелите, освен проявленията на интоксикация, по характерен начин се засяга и устата.
На третия ден гърлото се подува и зачервява, сливиците и мекото небце се покриват с жълто-сив налеп с язви.
5 дни след началото на симптомите се появява гадене и се развива лека диария, а нервната система реагира с оглушаване.
Към края на първата седмица може да се появи характерен обрив, който приема различни конфигурации и размери – папула, розеола, петна.
При тежко протичане на инфекцията, признаците на инфекцията се усилват, към тях се добавя пневмония, миокардит, хеморагичен синдром.
Последствия от вируси – бъбреците под заплаха
Треската ласа може да предизвика тежки увреждания на множество органи, и най-често страдат бъбреците.
Един от симптомите на тежко протичане на болестта е бъбречната недостатъчност, при която се нарушава пълноценното функциониране на органа.
Разграничават се 2 форми на заболяването – остра и хронична бъбречна недостатъчност.
За острата е характерно увреждане на бъбречната тъкан.
Втората форма протича постепенно в продължение на няколко години като резултат от хронични заболявания и в крайна сметка протичат необратими нарушения в бъбречната функция.
Общ симптом е болка в кръста, оток, променен цвят на урината.
