Ако не сте се родили генетична крепост, на която никакъв стрес не я лови, най-вероятно не ви е провървяло?
Трябва ли да знаем за генетичната предразположеност към стрес и какво можем да направим, за да компенсираме слабите места?
Генетични тестове показват, от какво рискуваме да се разболеем, какъв начин на живот най-много ни подхожда, какъв спорт ще ни помогне по-бързо да влезем във форма?
Изследователи от медицинския център Genotek проучили резултатите от ДНК-тестове на свои 2500 клиенти и открили при 76% от тях вариант на ген, повишаващ устойчивостта на стрес.
При останалите открили генна мутация, свързана с ниска стресоустойчивост.
Какви изводи следват от това и какво да правим с резултатите?
24% - не е толкова малко, почти всеки четвърти.
Как тази особеност се отразява на живота на хората?
Генът СОМТ, за който става въпрос, отговаря за предаване на нервни импулси в мозъка.
Конкретно регулира нивата на невромедиаторите на допамин, адреналин и норадреналин с помощта на определен ензим.
При някои от хората била открита мутация, която понижава активността на този ензим с 40%.
Това означава, че техният мозък реагира по-остро на нервните импулси.
Такива хора са по-чувствителни, срамежливи, избягват опасностите и неизвестността, не търсят конфликта.
Тоест това е нещо като нарушение, което ни пречи да живеем?
По-скоро не.
На такива хора просто им е по-трудно да запазят самообладание в кризисни ситуации.
За сметка на това в мирни времена те имат предимство в обучението и социалната адаптация.
А по-конкретно?
Имат по-добра памет и способности за обучение.
Изобщо по вариантите на гена СОМТ хората се делят на 2 типа:
• Воини
Трудно се поддават на обучение, но пък не са толкова тревожни, по-добре понасят болка;
• Учени
По-трудно се справят със стреса, но добре размишляват в спокойна обстановка, проявяват изобретателност.
Естествено разделение на труда може би?
Може и така да се каже. Негативните мутации, които не способстват, просто не се предават по-нататък.
Учените предполагат, че мутацията в гена СОМТ, понижаваща устойчивостта на стрес, се е закрепила неслучайно.
Възможно е да дава предимство при адаптация в сложни съвременни условия, при които успехът повече зависи от паметта и способността за концентрация, отколкото от умението да превъзмогваш болката и да игнорираш опасността.
И все пак умението да понасяш стрес е важно.
Да погледнем към изискванията към кандидата за всяка длъжност, задължително ще се натъкнете на прословутата устойчивост на стрес.
Това е така, но е важно да не забравяме, че при учените по наследство са с по-големи шансове да си докарат нервен срив в работата.
За сметка на това им по-лесно да научат нещо ново, по-лесно усещат настроението на клиенти и колеги, да предложат конструктивно решение на конфликта.
Доколко генетиката се отразява на психологическата устойчивост в сравнение с възпитанието, културата, средата?
В човешкия геном има около 20 000 гена, а психиката се състои от десетки различни аспекти и черти.
Затова обикновено се сравнява, конкретен, измерим параметър, например, склонност да си играем лидерски роли в работата, формални и неформални.
По данни от 2006 г., тази черта на 30% се задава генетично, тоест наследяваме я от родителите си.
За ролята на гените в стресовата устойчивост количествените оценки все още не могат да бъдат направени.