Тропичната инфекция „бартонелоза“ е била изследвана от студента по медицина Даниел Карион, който провел всички експерименти върху себе си.

Но в резултат на заразяването починал.

Болестта на Карион е специфична за южноамериканския континент.

Проявява се с треска, интоксикация и многобройни кожни увреждания.

Какви са симптомите и профилактиката?

Тропична инфекция бартонелоза

За това заболяване Южна Америка знае още от епохата преди Колумб.

Според писмените източници на древните инки, инфекцията обхваща целия север на континента и е причина за масова гибел на хора.

Болестта разредила значително редиците на испанската армия, която през 1531 г. се опитвала да завладее Перу.

А през 1870 г. бартонелозата отнема живота на 7000 души, участвали в прокарването на железопътна линия, която да свързва Лима и Ла Ороя.

Заболяването, погубило строителите на жп линията, е наречено треска на Ороя.

В миналото се е предполагало, че в Южна Америка бушуват 2 различни заболявания – треска на Ороя и перуанска брадавица.

Но през 1885 г. Даниел Карион с експериментална цел си инжектира кръв, заразена с перуанска брадавица.

И след известно време при него се проявяват симптоми на треска на Ороя.

След 18 дни Карион умира.

Тогава лекарите разбират, че треската на Ороя и перуанската брадавица са 2 клинични форми на едно и също заболяване.

Тези данни по-късно се потвърждават през 1927 г. при опити върху бенгалски макаци.

През 1905 г. американският микробиолог А.Бартон открива в кръвта на болен неизвестни елементи и си помисля, че това са протозои.

Чиста култура бартонели се извличат през 1926 г.

Бартонелозата е антропонозна инфекция, която се предава чрез ухапване от насекоми, а неин източник и резервоар е човек с открита форма на заболяването или носител със скрита бартолинемия.

Разпространители на бартонелите са насекомите флебомотуси или папатаци от подсемейство на комарите, в червата и хоботчето на които се намират бактериите.

Тези насекоми обитават долините на планинските реки, разположени високо над морското равнище.

Именно там са били регистрирани най-известните огнища на бартонелоза.

Инфекцията засяга предимно селски райони, и възприемчивостта към нея е доста висока.

За заболяването не е характерна сезонност.

Но заболеваемостта нараства през дъждовното време на годината, когато папатаците се активизират.

Днес ендемични са западните части на Южна Америка – Гватемала, Перу, Боливия, Чили, Еквадор, Колумбия.

Известно е също, че бартонелозата е „преплувала“ океана и са регистрирани случаи в Судан.

Симптоми на болест на Карион

Когато папатаците ухапят човек, на мястото възниква папула, а след това бартонелите проникват в кръвта и заразяват еритроцитите и клетките на ендотела на кръвоносната система.

Инкубационният период е обикновено 3 седмици и най-често бактериемията се развива безсимптомно.

Заболяването протича на 2 стадия.

Симптомите на болестта на Карион в остър стадий, наречен треска на Ороя, започва внезапно.

Човек изпитва слабост, температурата се покачва до 40 градуса и се задържа от 10 до 30 дни, след което постепенно се понижава.

Присъстват признаци на интоксикация, съпровождани от силно изпотяване, втрисане.

Тази фаза е много опасна, тъй като при тежко протичане около 40% от заболелите загиват.

При успешен изход инфекцията придобива латентен характер.

Външно състоянието на болния се подобрява значително, но след 1-2 месеца идва и втората фаза на заболяването.

Симптомите на заболяването при перуанска брадавица започват с повишена температура и множествени малки обриви по тялото и лигавицата.

Папули с вишнево-червен цвят, сърбящи, с тенденция на разрастване до размера на грахово зърно.