Тропичната инфекция „бартонелоза“ е била изследвана от студента по медицина Даниел Карион, който провел всички експерименти върху себе си.
Но в резултат на заразяването починал.
Болестта на Карион е специфична за южноамериканския континент.
Проявява се с треска, интоксикация и многобройни кожни увреждания.
Какви са симптомите и профилактиката?
Тропична инфекция бартонелоза
За това заболяване Южна Америка знае още от епохата преди Колумб.
Според писмените източници на древните инки, инфекцията обхваща целия север на континента и е причина за масова гибел на хора.
Болестта разредила значително редиците на испанската армия, която през 1531 г. се опитвала да завладее Перу.
А през 1870 г. бартонелозата отнема живота на 7000 души, участвали в прокарването на железопътна линия, която да свързва Лима и Ла Ороя.
Заболяването, погубило строителите на жп линията, е наречено треска на Ороя.
В миналото се е предполагало, че в Южна Америка бушуват 2 различни заболявания – треска на Ороя и перуанска брадавица.
Но през 1885 г. Даниел Карион с експериментална цел си инжектира кръв, заразена с перуанска брадавица.
И след известно време при него се проявяват симптоми на треска на Ороя.
След 18 дни Карион умира.
Тогава лекарите разбират, че треската на Ороя и перуанската брадавица са 2 клинични форми на едно и също заболяване.
Тези данни по-късно се потвърждават през 1927 г. при опити върху бенгалски макаци.
През 1905 г. американският микробиолог А.Бартон открива в кръвта на болен неизвестни елементи и си помисля, че това са протозои.
Чиста култура бартонели се извличат през 1926 г.
Бартонелозата е антропонозна инфекция, която се предава чрез ухапване от насекоми, а неин източник и резервоар е човек с открита форма на заболяването или носител със скрита бартолинемия.
Разпространители на бартонелите са насекомите флебомотуси или папатаци от подсемейство на комарите, в червата и хоботчето на които се намират бактериите.
Тези насекоми обитават долините на планинските реки, разположени високо над морското равнище.
Именно там са били регистрирани най-известните огнища на бартонелоза.
Инфекцията засяга предимно селски райони, и възприемчивостта към нея е доста висока.
За заболяването не е характерна сезонност.
Но заболеваемостта нараства през дъждовното време на годината, когато папатаците се активизират.
Днес ендемични са западните части на Южна Америка – Гватемала, Перу, Боливия, Чили, Еквадор, Колумбия.
Известно е също, че бартонелозата е „преплувала“ океана и са регистрирани случаи в Судан.
Симптоми на болест на Карион
Когато папатаците ухапят човек, на мястото възниква папула, а след това бартонелите проникват в кръвта и заразяват еритроцитите и клетките на ендотела на кръвоносната система.
Инкубационният период е обикновено 3 седмици и най-често бактериемията се развива безсимптомно.
Заболяването протича на 2 стадия.
Симптомите на болестта на Карион в остър стадий, наречен треска на Ороя, започва внезапно.
Човек изпитва слабост, температурата се покачва до 40 градуса и се задържа от 10 до 30 дни, след което постепенно се понижава.
Присъстват признаци на интоксикация, съпровождани от силно изпотяване, втрисане.
Тази фаза е много опасна, тъй като при тежко протичане около 40% от заболелите загиват.
При успешен изход инфекцията придобива латентен характер.
Външно състоянието на болния се подобрява значително, но след 1-2 месеца идва и втората фаза на заболяването.
Симптомите на заболяването при перуанска брадавица започват с повишена температура и множествени малки обриви по тялото и лигавицата.
Папули с вишнево-червен цвят, сърбящи, с тенденция на разрастване до размера на грахово зърно.
