„Как може да не обръщате внимание на здравето си. Резултатите от всичките ви изследвания са много лоши!“ – навярно, на всеки от нас поне веднъж в живота ни се е налагало да слушаме нещо подобно по време на преглед при лекар.
Между впрочем неотдавнашни изследвания доказват, че думите, произнесени от лекарите, са способни да влошат самочувствието на пациента или напротив да го накарат да се почувства по-добре.
„Лоши новини“ от лекаря
Неотдавна радиоводещият на BBC Discovery Джеф Уотс по време на интервю с д-р Марк Портер, последният помолил журналиста да го придружи след края на предаването.
През цялото излъчване Уотс се оплаквал от болките в коленните стави и поискал съвет от лекаря. Портер, на свой ред, му съобщил лоши новини – той твърдял, че водещият страда от остеоартрит и че лекарствата, които помагат при това заболяване, за съжаление, отрицателно влияят на функцията на стомаха и така нататък.
В края на радио програмата и двамата стигнали до заключението, че подобни „негативни сигнали“ могат да доведат до това, че пациентът дошъл на преглед да се почувства още по-зле.
Така например, ако се каже на един човек, че препаратът, който той приема, притежава странични неблагоприятни ефекти, то той може наистина да усети описаните му лекаря „ефекти“ – отпадналост, световъртеж, главоболие, стомашно разстройство…
Плацебо и ноцебо
Експериментите показват, че такава реакция настъпва дори и в тези случаи, когато болният получава плацебо, тоест средства, които въобще не могат да окажат на организма никакви физиологични ефекти – нито положителни, нито отрицателни.
Но, обикновено, плацебо се дава с цел подобряване на състоянието. А също така съществува и противоположен ефект – „ноцебо“ – това е, когато ви казват, че имате сериозно заболяване или когато се твърди, че приеманото от вас лекарство е за опасно за едни или други органи.
Ефектът ноцебо може да се превърне и в масов – например, по време на експеримент, проведен преди няколко години от психолози от университет във Великобритания, на група студенти предложили да подишат въздух, който, според, провеждащите експеримента съдържал вредни токсични съединения.
Една от участничките била „подставена“ и се престорила, че ѝ е станало лошо. Виждайки това останалите участници в експеримента също почувствали симптомите на отравяне.
Но какво се случва в мозъка под въздействието на ноцебо? Джон-Кар Зубиета от Мичиганския университет установил, че при хората, на които било оказано подобно въздействие, в техния мозък се понижава освобождаването на допамин и на други подобни на опиум вещества.
Оттам произхождат и болезнените усещания. А Фабрицио Бенедетти от Университет в Италия установил, че болките, предизвикани от ноцебо ефекта, могат да се намалят с препарат, блокиращ рецепторите на хормона холецистокинин, който се активира, когато човек очаква нещо да го заболи.
„Да се причини вреда е много по-лесно, отколкото да се направи нещо полезно за пациента – констатира водещият Джеф Уотс – И това не може да не предизвиква безпокойство, тъй като негативното влияние на ноцебото може да се наблюдава практически във всички отрасли на медицината и не само в нея.“
Изцеление с думи
Експертите, занимаващи се с този проблем, смятат, че за предотвратяване на негативните психосоматични ефекти лекарите следва да изменят принципите си за водене на разговор с пациентите си.
Така например, при поставяне на диагноза е необходимо лекарят да се отнася със съчувствие към пациента , а не да се нагнетява паника. Важно е обективно да се описват качествата на назначаваните препарати и разговорът да се съсредоточава единствено върху страничните ефекти.
