Антибиотиците са едно от най-важните изобретения на човечеството. Благодарение на тях са спасени хиляди животи, особено по време на войни и епидемии. Но използването на тези лекарства трябва да е правилно, в противен случай има риск от помощник да се превърнат във враг.
Най-важното е да не се приемат антибиотици при настинки, тъй като провокатори на простудни заболявания най-често са вируси.
Действието на антибактериалните препарати е насочено само против бактериите, единствено с тях трябва да се борим.
Антибиотици – пазители на здравето
Антибиотиците са натурални или полусинтетични вещества, целта на които е ликвидация на бактериални инфекции.
Лекарствата, създадени на основата на напълно синтезирани вещества, тоест нямат аналози в природата, се наричат антибактериални химиопрепарати.
Но за да не навлизаме в тъмните дебри на биохимията, можем да назовем всеки антибактериален препарат - антибиотик, макар и от медицинска гледна точка това да не е съвсем вярно.
Задачата на антибиотика е да намерим и обезвредим/унищожим опасен противник, тоест бактерии. За обезвреждането отговарят бактериостатичните антибиотици – те ликвидират микроорганизмите, а само възпрепятстват техния растеж и размножаване.
Бактерицидните пък унищожават микробите, което е особено важно при лечение на фона отслабен имунитет или при сепсис.
Антибиотиците са необходими само за борба с бактериите и в редки случаи – с протозои, а инфекции с вирусна или още повече с гъбична природа те не лекуват. Това е защото нито на вируса, нито на гъбичките лекарството ще подейства, а на организма в цялост ще бъде нанесена вреда.
До тези препарати трябва да се прибягва само в сериозни случаи, но през последните години зачестиха случаите, когато антибиотици се приемат още в първи случаи на простуда.
Простудните заболявания най-често се предизвикват от вируси и неразположението най-често е в резултат на дейността на вируса в организма.
Антибиотици – само при бактериална инфекция
Нецелевото приложение на антибактериални препарати води до развитие на резистентност на бактериите. Въпреки микроскопичните си размери тези вещества притежават потресаваща способност да мутират и да се приспособяват към всякакви условия.
И когато антибиотикът попада в организма, заразен с вирус, бактериите се модифицират, пренастройват генния си код. Следващият курс със същия антибиотик няма да подейства.
При усложнено заболяване подобна ситуация способства за влошаване на състоянието на болния.
Учени по цял свят бият тревога, поради нарастващата устойчивост на бактериите към антибиотици. Разбира се, активно се разработват и се търсят нови форми антибактериални препарати, но неразумното им приложение може да обезсмисли усилията на изследователите.
Бактериите притежават определен спектър на чувствителност към препаратите, тоест редица антибиотици могат да ги унищожат, а друга група по никакъв начин да не им се отрази.
Оттам са и препоръките да не се използват постоянно антибактериални препарати от една група – пеницилини, флуорхинолони, макролиди и др.
При тежки инфекции се назначават препарати с широкоспектърно действие, като се изхожда от зоната на увреждане.
Как взаимодействат антибиотици и бактерии
Бактериите са едноклетъчни микроорганизми и се откриват навсякъде, включително и на кожата и на организма. Докато имунните бариери са силни, бактериите не вредят на човека. А когато в имунитета се появи пробив, то микробите нападат. И без антибиотик не може да се мине.
Как работи това? Бактериите имат т.нар. точки уязвими точки – клетъчна стена, синтез на белтъчини и на ДНК. Пеницилините разрушават ензимите и така се вграждат в тяхната клетъчна стена.
Макролиди, аминогликозиди и тетрациклини пречат на синтеза на белтъчини, а хинолоните и сулфаниламидите потискат синтеза на ДНК. Без всеки от тези 3 елемента бактериите загиват или се неутрализират.
Защо антибиотиците не действат на вирусите
Вирусът получава название от латинския термин virus, макар и по-правилно е да се нарича само при попадането му в организма.
Докато е в околната среда е в състояние на вирион, който се състои от капсида – белтъчна обвивка и нуклеинова киселина, в която е шифрован генетичен код.
Клетъчна структура и синтез на белтъци отсъстват и затова вирусът се класифицира като неклетъчен инфекциозен агент. Това е основната причина, поради която антибиотикът е безсилен - лекарството няма мишена за въздействие.
Имунната система може да се справи с повечето вируси от самостоятелно, затова няма смисъл да се лекуват банални простудни заболявания, те отшумяват в рамките на няколко дни.
