Често родителите се оплакват на педиатъра, че детето не иска да пълзи и предпочита да е седнало или да си играе в легнало положение.
Зад подобно нежелание за пълзене е възможно да се крият както заболявания, така и неправилно поведение на родителите.
Рахит или различни травми могат да забавят усвояването на двигателните навици, а също и наднормено тегло.
Но е възможно проблемът да идва от мързел, страх и нерешителност на детето.
Ролята на пълзенето във физическото развитие на детето
Активното пълзене осигурява пълноценно натоварване на всички мускулни групи, когато бебето достигне 8-9 месеца.
А физическото натоварване и равномерният тонус на мускулите влияят съществено на нервно-психическото развитие и на емоционалната сфера на детето.
При активно функциониране на мускулите се стимулира дейността на цялата нервна система, и на мозъка включително.
Ако детето бъде ограничено откъм движения и пълзене, то ще опознава пасивно заобикалящата го среда.
По-късно при такива деца е възможно проявление на емоционална неустойчивост, липса на инициатива.
Недостатъчното натоварване на мускулните групи при бебета забавя развитието на целия скелет, затруднява се отлагането на калций в костите, което предразполага към рахит.
Трудно се стимулира развитието на сърдечно-съдовата, дихателната система, на ендокринния метаболизъм.
Възможно е да се наруши метаболизма, което предразполага детето към напълняване.
Недостатъчното движение може да отслаби имунната система, детето често се простудява – по-дълго и по-продължително се възстановява.
Информация за родителите – защо децата не пълзят?
Защо детето може да не пожелае да пропълзи?
Смята се, че съществуват няколко основни фактора, която пречат на детето да започне да пълзи.
Част от тях са свързани със здравословни проблеми, които трябва да се лекуват.
Но част от проблемите създават и самите родители, които обръщат прекалено малко или много внимание на обучението на малчугана.
1. Рахит
На пълзенето влияе недоразвития мускулен апарат или слабост на мускули и сухожилия в резултат на развитие на рахит, например.
Тази диагноза се потвърждава от педиатър при планов или допълнителен преглед.
Рахит може да се заподозре въз основа на типични признаци и от данни от назначени изследвания.
За лечение педиатърът изписва необходимите количества витамин Д и калций.
А също назначава лечебен масаж и гимнастика.
Важно е правилното и пълноценно лечение на рахита при спазване на лекарските препоръки.
Ако се пренебрегват препоръките на педиатъра или родителите опитват да накарат детето да пълзи въпреки болестта, има риск от сериозни травми на мускули и сухожилия.
2. Наднормено тегло
Често препятствие за пълзене са излишните килограми.
Скелетът на бебетата още е слаб и не може да издържи на натоварванията, които не са предвидени за неговата възраст.
При прехранване на детето, при което се появява наднормено тегло, физическото му развитие може да се забави съществено.
Възможно е да започне да сяда доста по-късно от нормалното, да пълзи и едва след това да започне да прави първите си крачки.
Това е и разбираемо, крехките кости все още не са в състояние да носят наднормено тегло. Трябва да се промени храненето на детето.
3. Недостатъчно движение и травми
Често пълзенето се затруднява от продължително обездвижване заради болест или травма – счупване, навяхване.
Децата, които в първите 6 месеца от живота си били в гипс или са боледували много и са лежали по болници, често изостават съществено в развитието си.
