Темата за конфликтите между поколенията неведнъж се е повдигала от класиците и продължава да фигурира по филмите, литературните произведения и в живота на много хора.
Искрено желаейки щастието един на друг, деца и родители невинаги могат адекватно да изразяват своите мисли и чувства и когато не постигнат съгласие, се карат.
Взаимните упреци и обиди понякога с години съпровождат отношенията. Докато детето е още малко, решаващата дума остава за майката и таткото, но стига да порасне и вече не всичко е толкова еднозначно.
Хармония, удоволствие от общуването и доверието, зависят не само от родителите, но и от него самото.
Защо децата отказват да слушат
Веднага щом децата започнат да формират собствено мнение, те го изразяват. Обикновено това се случва още в детската градина. На детето може да не му харесва кашата, дрехите, предложената игра или заниманието.
То плаче, протестира, когато му мият зъбите, водят го на детска градина или на зъболекар.
Родителите се стараят да му обяснят необходимостта от тези мероприятия или просто потискат бунта и заповядват послушание.
Оказването на натиск върху детето може или да понижи неговата самооценка и да го накара да се подчинява от страх или се превръща в проблем в бъдеще.
Когато децата престанат да се боят от възрастните физически и морално, те излизат извън контрол. Липсата на авторитет и уважение към родителите поражда много конфликтни ситуации.
Детето може да спори с мама и с татко заради предявяваните към него противоречиви изисквания.
Понякога възрастните не могат да се съгласуват помежду си относно основните принципи на възпитание. И техният син или дъщеря не знае кого да слуша.
Сходна ситуация възниква, когато нещо е разрешено днес, но е забранено на следващия ден.
Колкото по-голямо става детето, толкова по-независимо става. То излиза извън контрола на родителите, ако не са в състояние да му обяснят определено свое поведение.
Постепенно децата си създават собствена компания, нови авторитети. Порасналите синове и дъщери понякога виждат в родителите само уморени от живота старци.
Как родителите да започнат да се разбират с детето
Уважителните отношения предполагат взаимно умение както за слушане, така и за изслушване при създали се конфликтни ситуации. Когато изискваме от детето внимание и разбиране, следва сами да го проявяваме.
Обширният разговор и обменът на мнения може да отнеме много време, но тогава следващият път неприятната ситуация няма да се повтори или поне вероятността това да се случи е по-малка.
При установяване на забрани и ограничения по важни въпроси, трябва да бъдем твърди и да не отстъпваме под натиска на сълзи или крясъци.
Следва 2 пъти да мислим, преди да забраняваме нещо, ако това не е принципен въпрос и решението може да се промени.
Авторитетът се формира благодарение на последователни и справедливи решения, които родителят може да обясни.
Не е желателно да се обсъждат спорни въпроси при раздразнение. За решенията, взети разгорещено, в минути на раздразнение или умора, често съжаляваме.
Да търсим компромис, да намираме аргументи, да обясняваме едно и също по няколко пъти дневно в добро настроение.
Понякога е по-добре да направим почивка, да си починем един от друг и да поговорим следващия ден. Може да помогне и мнението на трети човек – на мама, на татко, на приятел или на брат.
В отношенията с другите хора е важно да не се бърза, да се опитваме да разберем мотивите и чувствата на другите.
Позитивни и негативни емоции по време на спор
Хората по различен начин преживяват конфликтите. Има и такива, които добре се справят с тях и дори чувстват, че са си отпочинали и изпълнени със сили след скандал.
Тежко е да се възприемат упреци, крясъци, сълзи, може дълго да идваме на себе си, след спор.
Когато кажем нещо излишно, е трудно да се избавим от чувството за вина, че не сме казали всичко – от усещане за недоизказване и недоволство от себе си.
Деструктивните конфликти не водят до решаване на проблеми, хората се оскърбяват едни други, дразнят се и спорят. Но не знаят какво да правят по-нататък.
Обида, ярост и огорчение е единственият резултат от такова общуване. Конструктивният диалог може да доведе до позитивен резултат.
