Всяка от нас със сигурност си е съставила в ума нещо от сорта на „идеалния мъж“ за нея самата. И въпреки че качествата му и характеристиките му могат да варират и да се различават от тези на най-добрата ни приятелка, то няма спор че има известно количество съвпадения в нашите мечти и тези на всички останали жени по света.
Какво искат жените?
Жените, честно казано, не сме сложни създания. Напротив, ние сме изключително просто устроени, и понякога не сме склонни да си признаем, че всъщност колкото и да повтаряме, че сме „различни“, знаем перфектно, че всяка една друга го казва.
И всъщност, си приличаме страшно много, просто защото всички ние имаме нужда от едни и същи неща. Защото всички искаме от мъжете едно и също нещо.
А именно отношението на джентълмен. Отношението, което да ни накара да се почувстваме като такива каквито сме – жени. Да ни се подаряват рози, да ни се отваря вратата, да ни се обръща внимание и т.н. Списъкът е дълъг и всеизвестен.
А на всички ни е пределно ясно, че да се намери такъв мъж е доста трудно. Или поне най-вероятно ние така го виждаме. Защото имаме чувството, че тези мъже са 1 на милиард.
Но замисляме ли се какво даваме в замяна? Замисляме ли се, заслужаваме ли това отношение, за което така бленуваме? Замисляме ли се, държим ли се като дами, за да бъдем третирани като такива?
Защото е твърде вероятно да не можем да открием джентълмен, защото ние самите не го предизвикваме да бъде такъв.
Жените ли сме виновни?
Жените ли сме виновни за отсъствието на джентълмените? До някаква степен, да. Защото все повече и повече от нас се хвалят, че са запознати с мъжкото мислене. И някак дори не усещат как запознавайки се толкова с мъжкото мислене, не започват да си го присвояват.
Защото честно казано, обществото ни е доста освободено. И в това няма лошо, но ако искаме някой да се държи с нас като по филмите от 70-те, то може би трябва да преосмислим ценностите си и модела си на поведение.
И не само. Трябва да преосмислим самите си движения, често резки и непохватни, които създават усещането за всичко друго, но не и грация.
Трябва да преосмислим начина си на общуване и говора си – колкото и разпространено да е, и за колкото и нормално да се приема, не създава особено добро впечатление една дама да псува като каруцар при най-малкия проблем.
Трябва да преосмислим облеклото си – защото анцугът е подходящ за тренировка, да, но подходящ ли е за първа среща?
И не на последно място, трябва да преосмислим собственото ни отношение към нас самите. Защото не е достатъчно да се държим като дами – трябва да се приемем за такива и да мислим като такива.
Да знаем какво искаме и да държим на желанията си. Да знаем колко струваме и какво сме готови да предложим – ако,разбира се, бъдем третирани правилно. Да ценим себе си, да изградим самочувствие, разбира се, подплатено, да се уважаваме.
Защото няма как да очакваме някой друг да ни уважава и да не пристъпва границите си, ако ние си позволяваме да го правим.
В момента, в който започнем да отсяваме, в момента, в който започнем да държим на себе си и променим отношението си – то и отношението към нас самите ще бъде променено.
За да бъде един мъж джентълмен, трябва да бъде провокиран да бъде такъв. А кой да го направи, ако не ние?
