С началото на използването на диуретици в медицинската практика, или диуретични средства, се появи възможност ефективно да се лекуват болни с отоци при:

сърдечна недостатъчност;
• заболявания на черния дроб, на бъбреците;
• на ендокринните органи;

Помнете: диуретиците, тези високоефективни, незаменими при много заболявания лекарства, в неумели ръце могат да станат източник на тежки, понякога необратими състояния.

Водата заедно с натриевите йони се натрупва в организма на болния, поради нарушение на помпената функция на сърцето, а също вследствие нарушаване на хормоналните механизми, регулиращи отделянето на водата.

Основно се натрупва в подкожната мастна тъкан, в коремната и плевралната кухина.

Препълва се и кръвоносната система, което се съпровожда и със застой на кръв във вътрешните органи и нарушения на техните функции, които често са много тежки.

Как действат диуретиците?

Под въздействие на диуретиците рязко нараства отделянето на вода и натрий.

Но тези лекарствени средства не коригират нарушенията на механизмите, регулиращи водно-солевия баланс.

Основно те временно блокират ензимите, присъстващи в епителните клетки на бъбречните каналчета.

Това затруднява обратната абсорбция на вода, натриеви йони и те усилено започват да се отделят от организма.

Най-силният и бързодействащ диуретик е фуроземид.

По действие е близък до урегит.

Тези препарати са незаменими в борбата с тежките състояния, съпровождащи се със силни отоци.

Има и диуретици с по-меко действие.

Но посочените диуретични средства заедно с течността и натрия извеждат и калия от организма.

А болните с отоци и без това страдат от недостиг на калий, който е необходим за нормална сърдечна функция.

Ефект и страничен ефект на диуретиците

Днес се предлагат и диуретични средства, задържащи калия, а именно вероспирон и триамтерен.

Но диуретичният ефект на тези лекарства е слаб, и обикновено трябва да се назначават в съчетание с други диуретици.

Значителен дефицит на калий в организма – далеч не е единственият страничен ефект на диуретичните средства.

Тяхното предозиране, когато болният приема диуретици неоправдано често и в по-голяма от изписаната от лекар доза, е възможно да се стигне до разстройство на водно-солевия обмен.

В резултат организмът се обезводнява, възниква дефицит не само на калий, но и на натрий.

Понижава се артериалното налягане, намалява обемът на кръвта.

Субективно това се проявява със силна жажда, слабост, повишена умора, нарушение на ритъма на сърдечните съкращения.

Предозирането с диуретици често е причина за обостряне на съпътстващите заболявания, особено на захарен диабет.

Когато организмът губи за кратко време голямо количество вода, в кръвта нараства концентрацията на пикочна киселина, поради което може да възникне пристъп на подагра.

Увеличаването на дозата на диуретика може да доведе до нарушаване съсирваемостта на кръвта и дори до опасно усложнение, каквото и образуване на тромбози.

Ето защо не трябва да се лекуваме с диуретици по собствена инициатива.

Да избере лекарство, да определи колко често и в каква доза трябва да се приема, може само лекаря.

Към неговите препоръки трябва да се придържаме строго.

Изключения са допустими само в екстремни ситуации като да кажем хипертонична криза или рязко нарастване на отоците.

Тогава до пристигането на лекар се допуска допълнителен прием на диуретична таблетка.

В последно време лекарите все по-често се сблъскват със случаи, при които трябва да се справят с последствия от прием на диуретици.

Много хора се опитват да свалят килограми с такива препарати, без да се ограничават в храната.