Затаено, горчиво, смъртоносно… То завладява ума и ни гризе отвътре. Обидата ни казва, че имаме значими отношения, но те са под заплаха. Какви още сигнали ни изпраща чувството за обида? Как да ги интерпретираме?
То чувство е познато на всеки от нас още от детството. И колкото да се стараем да се избавим от него, смятайки го за незряло, най-често това не се постига. А не трябва.
Защото обидата има своите функции, наша работа е да уловим нейният смисъл и да започнем необходимата работа вътре в себе си и в общуване с другите?
Истина ли е, че обидата – това е детско чувство?
И да, и не. Обидата е сложно преживяване, което всеки изпитва във всяка възраст. Децата се обиждат, издуват устни, отвръщат глава и си тръгват. Така се опитват да получат желаното. Но това е и сигнал за зрелия човек – моите потребности не са удовлетворени, помогни ми.
Повечето възрастни изразяват обида по друг начин, но това не означава, че не се обиждат. И във всяка възраст обидата – това не е чувство, а съчетание от няколко, и то доста равнопоставени емоции.
Сред тях задължително присъстват 2 основни: болка и гняв. Към тях могат да се смесят страх, вина, срам. Затова за разбирането на състоянието на обида е толкова трудно и преживяването е толкова мъчително.
И често казват: не се обиждай…
Това е безполезно – можем да престанем да осъзнаваме своите чувства, да ги изтикаме в подсъзнанието, но не можем да спрем да чувстваме. Когато чуем от някого, че не се обижда никога, това означава, че или не е вярно, или по-вероятно е да има големи проблеми.
Ако това е било истина, това би означавало, че не поддържа отношения с никого. Защото обидата възниква само в значими и особено близки отношения. На по-далечни познати не се обиждаме, а по-скоро се сърдим или се възмущаваме.
Обидата е деструктивна?
В това има доза истина, но не е цялата истина. И това е опасно – да се заменя с част цялото. Да, в обидата има нещо разрушително, но само в случай, че не работим с нея, не приемаме нейните съобщения.
Изпълнява сигнална функция както впрочем и всяка емоция. Обидата е сигнал за нарушения в организма. Големи или малки – кои конкретно, трябва да се разбираме и едва след това да предприемаме нещо.
Не обидата е вредна, а това как се обръщаме с нея. Ако работим с обидата конструктивно, тя може да бъде полезно.
Каква е ползата от обидата?
Освен сигнална обидата има и още 2 функции. Втората е регулативна. Получаваме сигнал, че нещо се е счупило. И можем да се опитаме да оправим счупеното, да урегулираме отношенията.
Ако не се постигне това, то силната обида, несъвместима с продължението на отношенията, изпълнява трета функция – помага за тяхното прекратяване. Обидата – това е реалност.
Всеки може да си спомни за множеството свои обиди, и то както и за тези, които се отнасят добре с него.
Но обидчивостта е неприятна
Нека различаваме: обидата е преживяване, и обидчивостта – черта на характера. Разбира се, случва се поводът да е като за 3 стотинки, а реакцията – все едно става въпрос за 100 лева.
Това е особеност на възприятието, преживяванията и поведението. Такива хора са относително малко. Но обидата е прието да се осъжда. В резултат човек се опитва да скрие обидата, да я потисне, вместо да поработи с нея.
