Очаровани сме, покорени, главата ни се върти и сърцето бие лудо. Затова вече точно знаем какъв е смисълът на живота. Разбира се, това е, за да бъдем заедно, тук и завинаги! Но какво, ако страстта възниква благодарение на специфични вещества в кръвта и образи в нашето безсъзнателно?
Основните идеи
Изпълняваме програма за продължаване на рода. Действието на хормоните ни изпълва с еуфория, кара ни да желаем и да зависим от другиго.
Връщаме се в детството, преживявайки това прекрасно чувство за цялостност, което ни е съединявало ни с нашата майка в началото на живота.
Виждаме по-доброто в другия, надарявайки го само с желаните за нас черти.
Но ослепителният идеал действително може да ослепява.
Изследваме алхимията на любовта – тестостерон, окситоцин, ендорфин и лулиберин… Всички тези вещества изпълват в огромни количества кръвта ни, когато срещаме нашия избраник.
Само да се влюбим и нашият организъм се превръща в лаборатория на полуделия химик. Може да се каже, че сме биохимически роботи, тъй като сме програмирани за продължение на рода.
И нашето тяло произвежда най-сложните химически вещества, взаимодействието на които осигурява реакция и поведение, водещи до изпълнение на тази програма.
С помощта на съзнанието не можем да контролираме това. Тъй като продължението на рода е много по-древен инстинкт, отколкото самото човечество. Затова и на повечето влюбени им се струва, че техните чувства не са им повече подвластни.
Първоначално се освобождава тестостерон – хормонът на сексуалното желание – образува се както в мъжкия, така и в женския организъм. Впоследствие лулиберин – и изпитваме жажда за взаимни докосвания, ласки, прегръдки и целувки. Допаминът и норадреналинът предизвикват прилив на сили.
Ако пък субектът на любовта изчезне от полезрението, нивото на допамина спада – и чувстваме тъга и опустошеност. Затова по време на оргазъм се случва истински взрив на ендорфини – те радикално променят състоянието на съзнанието, привеждайки ни в екстаз и понижава критичността.
Ако разумно и критично избираме своя идеал, човечеството просто би измряло.
Виждаме в розово целия свят – и първо на своя партньор.
Това е подарък на природата, много приятен, но не безкористен, който обслужва също инстинкта за продължение на рода.
И така – ето го прекрасният принц, точно пред нас.
Какво се случва, когато се отърсим от вълшебните фантазии, разочарованието е неизбежно? Съвсем не е задължително. Докато чувствата безумстват, в нашия организъм се освобождава окситоцин – хормон на привързаност.
Благодарение на неговата наслада преминава в чувство за общност, което впоследствие може да се превърне в дълбока любов.
Познато лице
Но за да забълбука алхимичната колба на любовта, е необходима среща с някого. По някакви суеверия разпознаваме този човек сред множество други?
Сега сме склонни да вярваме, че срещата се случва по волята на случайността. А психолозите предполагат, че ни ръководи безсъзнателното. Чий е този глас, черти на лицето, осанка или походка, които пробуждат в нас дремещата памет за най-първата и най-дълбоката емоционална връзка в нашия живот – с нашата майка.
Влюбването се основава на дълбокото тъждество между себе си и другия човек. И така вече е било в детството – човек не се чувства отделен, а представлява единно цяло със своята майка. Първоначално то не съществува само по себе си.
За няколко дни или часове, прекарани с нас партньорът ни става жизнено необходим.
