Лъжата е доста често явление в обществото.

Тя може да бъде явна и скрита, да бъде от полза, да ни предпазва от болка, да бъде защитен механизъм.

За това как и защо хората се лъжат един друг, децата разбират, когато пораснат.

Първоначално те трудно различават измамата от лъжата, защото няма необходимост от това.

Детето вярва на всичко, което говорят или казват неговите родители и останалите възрастни.

Едва когато децата пораснат и сравняват собственото си мнение с това на тези, което са чули от околните разбират, че са ги излъгали, и то неведнъж.

За съжаление, родителите невинаги могат да разберат и дори да се досетят какво чувстват децата, когато разберат, че са ги излъгали.

Често това е разочарование, болка, тъга.

Ако лъжата се отнася за сериозни житейски факти и процеси, и продължава дълго време, то родителският авторитет се понижава в очите на детето.

Заедно с него може да си отиде и взаимното доверие.

Защо е по-добре да казваме истината на децата?

Защо родителите говорят неистини на децата?

Обикновено за това има няколко причини:

• Възрастните не знаят как да кажат истината

Така се случва, когато някой замине, се разболее или умре някой от близките членове на семейството.

• Когато родителите сметнат, че истинската информация ще провокира неприятни емоции у детето – болка, дискомфорт, той ще ѝ се съпротивлява, няма да я приеме, ще се разгневи.

• За да не обидят децата

Така се случва и ако възрастните не искат да играят или да си прекарват времето с детето и да не го обидят с истината, си измислят много важна работа.

• Възрастните смятат, че на детето му е рано да знае истината, че не му е нужно, това не е негова работа;

• Родителите лъжат, когато мислят, че децата няма да разберат нищо и няма да запомнят;

Детето разбира, че лъжата е начин за защита

С нежеланието да кажат истината на детето, родителите често се опитват да го защитят.

От какво? От това да не изглеждат в детските очи слаби, безотговорни.

Това се проявява в ситуациите, когато родителите са много уморени от работа, в депресия са.

Или пък скриват, че мама и татко имат проблеми помежду си.

Но да признаят това на детето означава да приемат факта, че не са идеални, детето дълго време вярва, че неговият родител не е съвършен.

След време истината се разкрива и децата виждат и двете страни на въпроса:

• Родителите са носели отговорност за всичко, което се е случвало в техния собствен живот, но са искали да го признават;

• Ако се противиш за нещо, и не ти харесва, можеш да излъжеш, да представиш ситуацията от по-благоприятна гледна точка, тогава ще те разберат и няма да те осъдят;

Така родителите, опазвайки реномето си в очите на децата, им дават пример как и в какви ситуации могат да прибягват до лъжа.

С децата е полезно да бъдем откровени

Те трябва да знаят, че мама и татко не са идеални – могат да бъдат слаби, да правят грешки, неправилни постъпки.

За разбирането на това помагат искреността и доверието в отношенията.

И децата няма да се учат да се защитават в бъдеще с помощта на лъжа и измама.