Може да изглежда, че най-важното в хазартните игри е да спечелиш, но изследванията показват, че не всичко е толкова просто. Защо неуспешната игра може да носи удоволствие?
Никой не обича да губи, дори и патологично зависимите играчи. И въпреки това продължават да залагат.
Така че пък защо подлагат на изпитание съдбата отново и отново, ако печалбата ще остане в казиното, а не в играча?
Хората, изпитващи непреодолимо желание към хазартните игри казват, че дори след поредица от загуби те все се връщат към игралната маса или към автомата, за да изпитат ярки емоции.
Бивш хазартно зависим си спомня, че постоянно искал да играе. И обожавал този процес и този екстаз, който изпитвал по време на игра
Неотдавна от топ мениджърите от Уолстрийт си призна, че по мошенически път е измъкнал 100 милиона долара от роднини, приятели и клиенти.
В съда обяснил, че се нуждаел от пари, за да удовлетвори потребността си да играе.
Но ако играта носи загуби, а заради игралната зависимост можеш да загубиш работата или дома си, то струва ли си краткотрайното удоволствие от такива жертви?
Първо, да припомним, че печалбата не е най-важното. Марк Грифитс, психолог от университета Нотингам Трент и специалист по поведенчески зависимости, казва, че играчите обясняват своята пагубна зависимост с множество причини.
Запитване сред 5500 играчи показва, че основният мотив е била възможността за спечелване на големи пари.
Въпреки това след съвсем малко – следвали такива доводи като – това е весело и това е увлекателно.
Дори ако загубите в хазартната игра, вашият организъм все пак ще освободи адреналин и ендорфини. Хората ходят по казина, за да се забавляват.
Тези заключения се потвърждават изследване от 2009-та, проведено от учени от Стандфордския университет в Калифорния.
Те установили, че около 92% от хората имат предел на загубилия, при постигането на който престават да играят.
Но самият факт на загуба на пари след ходене в казиното, например невинаги е влиял върху общите впечатления от играта.
Очевидно хората са доволни с относително малки печалби и са готови да се примирят с неголеми загуби, казва съавторът на изследването Шридхар Наранян.
Обикновено те разбират, че в дългосрочна перспектива те, по-скоро, губят, а не печелят.
Освен това загубата може поне за кратко време да усили положителните емоции от печалбата. Причината за това се крие в изменението на очакванията по време на серията от загуби.
Роб Рутледж, невробиолог от Университетския колеж на Лондон, и неговите колеги провели експеримент с участието на 26 души.
На участниците били предложени ситуации, в които трябвало да направят избор, водещ до определен резултат, или до неопределен, тоест по същността си това била игра.
По време на експеримента се провеждало сканиране на мозъка. Те също били помолени да оценят своето усещане за удоволствие след всеки втори или трети опит.
Подобен експеримент, но вече без сканиране на мозъка, бил проведен с помощта на приложение за смартфони. В него взели участие повече от 18 хиляди души.
Изследването показало много интересни резултати – например, учените установили, че колкото по-малко участниците разчитали на печалба, толкова повече ѝ се радвали.
За това свидетелствала и собствената оценка на участниците, и данните, получени, в резултат на сканиране на мозъка.
