И един аргумент против.
Как парковете могат да ни спасят от много проблеми със здравето
Болести на сърцето
Сред природата е полезно да се живее и това е очевидно. Но учените желаят да разберат как парковете помагат за подобряване на здравето и влияят на биохимичните процеси в организма.
През 2018 г. е проведено изследване, в което взели участие 408 души, наблюдавани в кардиологична клиника.
Оказва се, че хората, които живеят в периметър от 250 метра от големи паркове, са с по-ниски нива в урината на адреналин и F2-изопростан – маркер за окислителен стрес.
Това означава, че в техния организъм е по-ниска активността на симпатиковата нервна система, отговаряща за стреса и за повишаване на артериалното налягане, и за по-ниските нива на свободните радикали.
В кръвта на тези хора, освен това били по-ниски нивата на циркулиращите ендотелиални клетки – този показател се използва, за да се оцени увреждането на кръвоносните съдове.
Благотворният ефект на парковете не зависел от възрастта на участниците, техният пол, раса, отношение към пушене и наличие до техните на големи булеварди с интензивен трафик.
Душа и психично здраве
Една от епидемиите на съвременността – това са психическите и поведенческите разстройства, които са около 7,4% от всички болести. И с тях рискува да се сблъска всеки 4-ти възрастен.
Следва да припомним, че депресията е сред водещите причини за нетрудоспособност. Учени от Университета на Вирджиния /САЩ/ смятат, че отчасти този проблем може да се реши от зелените насаждения, паркове и правилно планиране на градската среда.
Дървета, цветя и естествени водоеми помагат за пренасочване на вниманието и за справяне с уморяването на ума.
Редовните разходки из парковете помагат за подобряване на състоянието при психически заболявания, сред които посттравматично стресово разстройство, деменция, синдром на хиперактивност с дефицит на внимание, аутизъм и дори шизофрения.
Телесна маса и захарен диабет тип 2
През 2016 г. изследователи от Университета на Източна Англия публикуват резултати от изследване, в което били включени 23865 участници. Тяхната средна възраст е 59 години, мъжете и жените били приблизително по равно.
Изследователите стигат до заключението, че хората, които живеят в рамките на до 800 метра от паркове, гори и езера са с 19% по-нисък риск от диабет.
През 2018 г. учени от Университета Мюнстер стигат до аналогични заключения. Те анализират данните на 1312 участници на възраст от 25 до 74 години и установяват, че хората, които живеят в райони с висока плътност на зелени насаждения, се разболяват от диабет с 2 пъти по-рядко.
Сравнението е с тези, които живеят в каменни джунгли с минимум растителност. Връзка с индекса на телесната маса не се установява.
Лъжичка катран
През 2014 г. австралийски учени публикуват резултати от изследване, в което се установява, че животът в зелени зони стимулира хората да прекарват повече време навън.
Това е особено опасно в регионите с висока слънчева активност. Предозирането с ултравиолетови лъчи увеличава риска от слънчеви изгаряния, а в дългосрочна перспектива и от злокачествени тумори на кожата. Сред тях най-опасен е меланомът.
По-висок успех на учениците
Изследователи от Барселона за периода 2012-13 г. наблюдават 2593 ученици от втори-четвърти клас – 7-10 години, от 36 училища.
На всеки 3 месеца децата били тествани на компютри, оценявала се тяхната работна памет и внимание. Същевременно се отчитала и цялата зеленина, която ги заобикаляла в ежедневието – у дома и наоколо, по пътя към училище, в района на самото учебно заведение.
Комплексен анализ показва значителни подобрения на паметта на деца, които били постоянно сред много зеленина.
Редовният досег с природата помага за реализиране на изследователските потребности на детето, да опознава околния свят и заменя успешно смартфоните.
Естественото многообразие представлява много по-голям интерес за всеки един малчуган, отколкото мобилните устройства. Освен това така не прекарва по-голямата част от деня си на затворени помещения, а е навън – на чист въздух.
Същевременно се понижава и рискът от алергични реакции, поради близкия контакт на детето с природата.
